Тези дни,обикаляйки по сервизите за ремонт на кормилни рейки,забелязах как работят.В халето мръсно,непочистено,инструментите разхвърляни.Самите рейки неизмити.
Та си спомних далечната 1981 год. ,аз,току що завършил "Автото" започнах работа в ДАП като автомонтьор.Разпределиха ме в бригада РОМАН,от склада получих 7 (седем) гаечни ключа и един чук и се хвърлих с рогата напред в най-цапащата професия.
Пристига камион,ремонтираме го и за да напусне сервиза трябваше да го прегледа отговорник ОТК,който проверяваше качеството на ремонта.
Първата му работа бе да провери кормилната уредба за луфтове и непритегнати и неосигурени против развиване болтове.Преглеждаше и за теч от кормилната кутия и тръбопроводите за масло.И най-малкото омасляване беше повод да удари с чукчето по коша на камиона и да изрече присъдата : "ВРЪЩАЙ ГО"
Ако с кормилото всичко беше наред,преминаваше към спирачките.Палех камиона,вдигах въздуха до 8.5 атм. гасях мотора и натисках спирачката.Божко (така се казваше ОТК-то),се ослушваше за изпускане на въздух и масло от системата .)Спирачките на Романа бяха комбинирани-на предния мост бяха пневмо-хидравлични (въздух и масло),а двата задни моста -с въздух (пневматични).И ако недай си боже от някъде изпускаше въздух,започваше ходене по мъките-(спирачната система на Романа има 6 електро-вакуумно-пневматични клапана).А разбери кой от всичките изпуска въздух.
Не ги интересуваше,че като спре камиона под него ставаше локва от маслото на хидравликата за вдигане на коша ....но ако има проблем с кормилото или спирачките,бяха безкомпромисни.
