Системата е ясна... знам, че бюрокрацията е безсмислено усложнена, за сметка на липсата на каквато и да е помагаща техника, което обуславя и липсата на координация между държавните звена, което умножено по вкоренения от десетилетия персонал получава БГ-риалити-шоуто, с което всеки се сблъсква при досег с държавна администрация.
Много ми е смешно ли да кажа, не знам...или носталгично - всеки път като ходя в пощата да си вземам пратките от Китай и една възрастна лелка, зад олющената дограма на прозорчето си слага големите рогови очила, отваря една зелена соц-тетрадка с твърди корици, с кафеви от употреба ръбове и си плюнчи пръста на ръката и почва да рови вътре, като за мен остава истиска загадка как прави връзката между нечетливо написания ръкописен ред в нея, номера на товарителницата и изписания на английски етикет на пакета. Всеки път "Марчето" от съседното бюро (трудно чувайки от ВЕФ-а до печатната машина) й помага с по-силната си памет, че кафевия пакет от вторник е долу вляво на оня сейф, сещате ли се - ония големите, зелените вертикални метални шкафове... Подписа ми в зелената тетрадка, срещу ръкописния текст, е доказателството, че съм се явил и взел пратката (има и очна сверка за името ми върху етикета на латиница и моята ЛК). За пародията пък в митницата да не говоря...където ми искат за документ разпечатка на и-мейл-а ми от пейпал, като в известието за посещение в митницата дори не посочват някакви координати на пратката (номер товарителница, съдържание (което си е надлежно описано на етикет на пратката)) - нищо! Просто трябва да отида да си взема
Пратката! За сметка на това, когато отивам в митницата трябва да си платя пощенска такса, нищо че пратката е пропътувала целия свят безплатно и е с привилегията и условията на такъв транспорт...трябва да се спонсорира бюрокрацията, пък ако ще и да е процент върху нула.
Малко се отплеснах...просто искам малко справедливост и да получа правдиво обяснение защо нямах кола, като се прибрах от чужбина и защо трябваше да платя сериозна сума за да си я взема, ама вече 5-ти месец ще стане, още не мога да стигна дори до началото на началото на нещата и съм сериозно разколебан от масивния древен механизъм... Вече забравих загубените пари и нерви и ми остава чистата борба за природно равновесие
