)
На Цура ( Цветка Русенова )
Пет години всеки ден умирах
от страх и притеснение,
и учителите подозирах,
и потрепвах от вълнение.
Пет години аз презирах
сутрин рано да се будя.
Пет години аз не спирах
с всички сили да се трудя.
Беше трудно си признавам
и от помощ се нуждаех,
но вече пет години аз успявам
и да свърши всичко си мечтаех.
А един човек, една жена,
тихо между нас вървеше
и със всички сили тя успя
и силна зарад нас тя беше !
Тя държеше ни ръцете,
в трудности и болка,
тя пропука ледовете,
тя създаде ни кат хора.
Пет годни аз растях
и тя до мен все беше…
Колко много преживях…
А времето безмилостно летеше !
Но ето краят наближава,
а не искам то да свършва
и това ме натъжава
и болката ме мен прекършва.
Днес си казваме „раздяла“
утре ще е вече спомен,
спомен за дъската бяла
и за двора ни просторен.
Таз жена ни нас отгледа
като своите деца.
Таз жена накара да прогледна
с друг поглед към света.
Вие с труд успяхте
да направите ни хора,
толкоз болка преживяхте
и ни бяхте и упора.
Втора майка вий ни бяхте
както и приятел пръв
с нас във трудностите пяхте
и на най – високий връх !
Искам нещо да ви споделя
Искам нещо да ви кажа
мойте чувства да ви доверя
и да ви покажа
колко значите за мене
и всичко зарад вас ще правя.
И след много много време ,
обещавам да не ви забравя !
Елица Узунова
...а това:Мога. Зная и Искам,
Правя, Умея, Мечтая,
Стискам силно, не пускам,
в облаците не витая!
Негубеща и търсеща,
загубена и влюбена,
искрена, желаеща,
от живота пак обсебена.
Граници, окови.
Съзнанието не вижда,
принципи готови
човекът в мене ненавижда.
Силни думи, рими,
разбъркани във моята глава,
мисли, трудно уловими…
Не мечтая за прослава!
Огън, буря, ветрове,
птича песен и дъга,
силен гняв и викове,
около мен е красота …
Днес се раждам, днес умирам,
днес ликува моята душа,
днес се радвам, днес откривам,
днес от щастие летя.
Днес съм с тебе, днес мечтая,
днеска пише моята ръка,
днес от щастие сияя,
днеска ще открия аз света!
Днес се боря, днес минава!
После може и да падна!
Спомен от това остава!
За живот ще бъда жадна!
Днес обичам, днес и мразя!
Днес ще бъда АЗ!
Днес съм права, днес не лазя!
Днеска ще се чуе моят ГЛАС!
Нарисувай ми …
Нарисувай ми картина,
на нея да съм с две лица,
нарисувай я преди да си замина,
и да разцепя нашите сърца.
Нарисувай ми картина,
от една страна слънце да изгрява,
нарисувай ми живот преди година,
спомен щастие навява.
Нарисувай ми картина,
от другата страна дяволи да бродят,
само болка, мъка там да има,
пъкъла във мен да водят.
Нарисувай ми картина,
а после ти я раздери,
нарисувай я преди да си замина,
и скъсана ми я дари.
Нарисувай ми картина,
и отдолу там се подпиши,
със нея далеко ще замина
животът просто го реши.
Нарисувай ми картина,
на нея да съм с две лица,
едното бясно те проклина,
другото се слива с твоята душа.
Нарисувай ми картина,
минало и днешният ми лик,
вече тръгвам, път пред мене има,
чуй родилният ми вик … .
Нарисува ли я със магия?
На нея да съм с две лица,
Последен стон, агония,
разцепи нашите сърца….
Още навремето народа е казалIlyan написа:Бреков протест водеше
Бреков протест водеше
от град на град ходеше,
платени слепци караше,
с жълта свирка свиреше
простите хора сбираше,
сбираше и говореше:
“Аз ще оправя страната
и ще ви чистя лайната,
вий само мен изберете,
па после колко щете серете.”
Х.......
