Мен пък петък-13 ми бе нормален работен ден....
Мина като на филм...
За по интересно - филма бе екшън
Жена ми все ми разправя да започна да записвам автобиография...
Тъй-като темата е за петък-13, ще споделя накратко как ми премина деня, и ще се убедите, че твърдо не е бил некъсметлийски ден.
Историята е следната - избягал чужденец, когото неговите хора хванали в кражба, и който в полунощ скочил във водата, преплувал 500-800м и излязал на отсрещния бряг на езерото (Варненското езеро е дълго 40км, така-че трудно се заобикаля).
Сутринта в 9:00 ми се обажда отговорно лице че е станал проблем. Отивам на място и оглеждам обстановката. Направи ми впечатление, че от мястото, откъдето е скочил се вижда село в далечината. След кратко минаване през РПУ, където оставих копия от паспорта със снимката и от там - директно в онова село...
Провеждам бърз разпит на будните баби дали са виждали чужд човек. Ааааа - чужденеца, мина от тук преди 40-50мин и отиде на ЖП спирката.
Намерих ЖП спирката (стига се само пеш, по стръмна пътечка, разрушена е, и следващия влак е след 3-4 часа). Отново бързо разпитване на местното население (бабка, която гони кокошка по поляната). Първо питам бабето - да ти помогна ли да я хванем (не че някога съм хващал кокошка на поляна ама ей-тъй - от човешка съпричастност). Бабето ми отговаря 'кокошката не ми трябва - търся къде е снесла яйцето

'
Обаче каза, че сина и е дал пари и дрехи на чужденеца (какви хора има в селата....). Разпитах сина - нашия юнак преди около 20 минути тръгнал към автоспирката (явно не му е харесала ЖП спирката), която е на около километър от мястото.
Газ към спирката - бабичките там 'ааааа, чужденеца - ей сега се качи на автобуса за Варна'...
Позвъних на РПУ-то да пробват да го пресрещнат на центъра на Варна. А аз - ГАЗ по маршрута.
Едно Ауди-6 си помисли, че се опитвам да се гоня с него, в момента, в който го изпреварих, ама над 180км/ч по междуградския път се отказа.
10-те километра до Варна ги взех за отрицателно време. Но не знаех откъде минава автобуса в града. На второто кръстовище настигам един автобус, който тъкмо завива в пресечката. Газ след него. На първия светофар - съпровождащия ме (също чужденец) скочи от колата и скочи в автобуса (отворена врата заради жегата). След секунди - изскочи с беглеца. Хората в автобуса не са гъкнали - толкова са били изненадани от действието, въпреки, че беглеца не си е платил автобуса (или от униформата на съпровождащия ме).
Дадох отбой на РПУ-тата (едното РПУ бяха много изненадани, че сме реагирали толкова бързо и сме решили проблема самостоятелно). Очаквах някой от пътниците в автобуса или околните да се обади в полицията, че отвличат някого (кръстовището бе натоварено - светофара на АУТОМОТОР - Варна). Все пак някакви влизат в автобус и против волята на пасажер-чужденец го натикват в черна добре изглеждаща кола
Но засега никой не ми се е обаждал да ме търси.
Така за 2 часа юркане и екшън бе избегнат международен скандал
След това върнах дрехите и парите на селянина (добър човек, и ползвам думата не като обида)... Бе много учуден - бе дал 30лв, и явно не очакваше да му се върнат.
Колегите на 'беглеца' бяха изключително впечатлени от бързото и ефективно развитие на ситуацията, и се надявам в скоро време да не ми създават проблеми. Видяха, че мърдане в България няма
Та при толкова случайности си мисля, че всичко е работило в наша полза, за да успеем в такава ситуация, дето е обичайна за екшън филмите, но в реалността трудно се се случва.