За КАЗАРМАТА...

[desperado]

izparitel, и аз съм бил в казарма (Горна Баня= Парашутно мотострелкова рота) и въпреки огромната простотия и чанч остават само весели спомени. Има доста положителни неща.Някой за първи път ще изпере чорап;ще измие вилица ще пипне ютия ще е далече от мама и мн.други такива

И
относно моят въпрос Казармата е измислена за да има какво да си разправят мъжете когато са изчерпали всички други теми
Казармените разкази са много близки с Рибарските

[dsuzunov]

Казармените разкази са много близки с Рибарските

Може би,но не чак толкова.....
.....На зимен разузнавателен лагер сме.Предстои ни "преодоляване на водна преграда".Язовир "Малко шарково".
19 февруари 1984 г. Студ (-19).На дъното на бетеера има 6 бр.тапи,който,преди да се влезе във водата,задължително се проверяват дали са стегнати.Аз,като механик-водач,трябваше да ги проверя.Обаче,нали има новобранци,изпратих тях с ключа да залягат под машината.След като се овъргаляха в земята (добре,че беше замръзнала),казаха,че всички тапи са затегнати.Натоварихме се вътре,моторите работеха и беше топло.Затворих люка над мен и се бухнах в язовира.Включих водогребния винт (перката) и БТР-а заплува.
Ако знаете,само,какво удоволствие е да плуваш с такава машина.
Да,обаче,удоволствието трая кратко.След около 10-15 минути във водата,усетих студено около краката.Погледнах и видях...ВОДА.Много вода.
Питам "бомбетата",дали са завили тапата,която е отпред на носа на БТР-а.
Питат ме:
-ама там има ли тапа ?
Ами сега...
Вече бяхме стигнали средата на язовира и до най-близкия подстъп през който можеше да се излезе ни предстояха поне 15 минути плуване.
Имаше само един изход:някой да се потопи във водата и да затегне тапата.
Двамата новобранеца не я знаеха къде е...отпадат
Фазана,който беше взоден к-р,също не я знаеше
Оставах само аз.
Събляках всичко от себе си и навлякох на голо маскировъчен гащиризон (нямах със себе си други дрехи за преобличане).
Потопих се във водата...за учудване...беше поносима.С дясната ръка се държах за една от буксирните куки на борда,а с лявата и една лула №30 (левичар съм) напипах тапата (тя виси на синджирче от отвора) и я завих на мястото и.
Излязох от водата и докато вляза обратно в БТР-а ме втресе.
Върнахме се на брега.Там ни чакаше старшината и като разбра,че съм влизал в язовира ми сипа една паница (около300 мл.) горещо червено вино с чер пипер в него.А виното беше от прословутия сорт "Алжирка",гъсто и много сладко.
Накараха ме да изпия виното на един дъх. Изпих го ....и се напих....като талпа.След това съм заспал.Събудих се след 6 часа.Покрай главата ми обикалят "винарки".В главата бръмбари...изобщо...пълна трагедия.
Някой беше карал машината до лагера и за пробег около 60-70 км за малко да прегрее единия мотор.
Като "скъп" спомен ми остана хроничния синузит.

[MadMax]

гранично поделение Кюстендил 1година
високопланинска застава на македонската граница 6месеца
зимата уазката не качваше до горе и ползвахме катър
на места се въргаляхме върху снега за да не пропаднем

[Izparitel]

По онова време поделението в което служех в Крумовград не беше получило още т.нар.Кубинки - високи обувки с гумени подметки и се ползваха "цинтари". Това беше нещо сигурно от Балканската война - много пластове гьон за подметка, а за да не се износва гьона отдолу бяха набити множество "цинтове", нещо подобно на много къс пирон с дебелаа глава. За в сухото време биваха, макар да бяха много груби и тежки, но вода пропускаха като за световно.
В ротата имаше телефонисти, кито при занятия изминаваха доста километри напред-назад и се връщаха с прогизнали крака. Момчетата имаха само една Молотовка с макари телефонен кабел и дори нямаха къде да се стоплят през зимата. Действието се развиваше в Родопите.
Та как си сушаха обувките - ами на ауспуха на камиона. Обувката се надява на края на тръбата и изгорелите газове нагряват и сушат. Ама било черно от саждите - важното е, че са сухи! Добре, че командирите бяха свестни и не правеха проблем дето двигателя работи на празен ход и гори бензин заради такива "глезотии".
Искрено съжалявах обаче тези момчета, които опъваха толкоз километри с катушката на гръб през локви и преспи със скапани и мокри обувки.

Впрочем знаете ли кога:
- Един войнишки чорап е замърсен - когато, като го хвърлиш на стената, той вместо да падне долу се залепва за мястото на удара.
- Ако, като събуеш чорапите и те стоят прави до стената и са запазили формата на краката, те вече са за пране.
- Ако случайно размениш левия и десния и чорапите започнат да ти убиват значи прането им повече не може да се отлага.

[dsuzunov]

Момчетата имаха само една Молотовка

Молотовката се водеше ГАЗ-63 (и е 4х4).
Най-интересното при нея бе,че стартера и се задействаше с педал.При палене са заети и двата крака,единия на газта а другия на педала на стартера.

[Izparitel]

Честно казано Молотовката си беше пълна скръб. В гаража стоеше до ЗИЛ-131 и разликата беше очебиина. Пътуването с нея си беше приключение. Помня, че посред люта зима помпа се беше повредила на път бензиновата помпа и шофьора беше връчил една туба с маркуч на ротния. По този начин подавали бензин и как да е тръгнали да се прибирт към поделението. По пътя са бяха обърнали на една страна в снега край пътя и в купето се беше разлял бензин. Молотовката е лека и я бяха изправили, макар и с чужда помощ, но не им стигнал куража пак да подават горивото с туба. Извикали машина да ги тегли, но малко след като ги закачила на буксир и тя беше аварирала.
Същите тези телефонисти бяха преживели обръщането измежду макарите с телефонен кабел в каросерията, а вечерта се прибраха гладни и премръзнали.
Що благословии отнесе Газката.

[авео]

Разликата между Молотовката и Зил 131 е има-няма 50години.

[Izparitel]

А как е в чуждите армии с транспортните средства?

Ето как е:

Voinici.jpg

http://www.vbox7.com/play:1ff779b1

http://www.vbox7.com/play:48fceb06

[vesod]

85-87 Бояново Ямболско свързочник/радиотелеграфист/в строгосекретно/тогава/ зенитноракетно поделение.Първите 8 месеца прекарах в свъзочния батальон в Ямбол и ме научиха да пиша на телеграф със 100 знака в мин.

[paci]

пловдив учебен център 3 месеца-до метро
после 6-месеца сливн
парашутна бригада -специални щасти

[slowtraveler]

....НО...лятото ни забиха на пуск на ракети "скъд" в Русия,по линия на Варшавския договор -учение 3 месеца...на Государственнъй полигон-"Капустнъй яр"...на 200 км от Волгоград-прахова пустиня!!! ....

Аз служих доста след тези години (след университета) в Кабиле (до Ямбол) - 92-93г, та там ни пускаха филми от тези ваши пускове (как изпаренията при пълнене на ракетата текат като течност и се заравят в земята) ....
Ама какво правихме в поделението никой не знаеше - толкова бяхме секретни
18 калпака вишисти, от тях 16 софийски чеда на министерски хора.... Преди уволнението полковника идваше да ни пита кога ще е датата, че да сметне храната за поделението.... А преди на единствената тревога в поделението полковника ни предупреди да заключим спалното отвън с катинар, кротко да си гледаме видео вътре и в никакъв случай да не излизаме, а той щял да каже на проверяващите, че тази сграда не се използва
След уволнението (4 месеца служба, от които 23 дни домашен отпуск и към 50-60 гарнизона) имаше интересна случка:
Появяваме се с колегата във военното окръжие в едно никакво време - 25.януари (никой не очаква уволняващи се, щото тогава нещата ставаха по график) и ни питаха - 'какви бяхте'(в книжката бе написан само номера на ВОС), а ние не знаем ....
Обаче поделението строго секретно и допуска явно постресна служителя. След малко се връща и със заговорнически тих глас ' ако ви питат - вие сте били телефонни техници' (никой от нас не е виждал телефон или централа по време на службата)...
Абе интересни времена бяха - има какво да си спомни човек. Имаше и опити за арести по центъра на Ямбол (ама изгоря само свръхсрочнослужещия дежурен по караул - отиваше на работа да застъпва с бойна униформа.
Имаше и разгневени граждани, викащи военна полиция в ресторантите за да направят забележка на пияните войници с седнали направо с военната униформа (тогава ни закараха до комендантството, за да успокоят гражданите и като разбраха, че с нас не се излиза на глава ни помолиха поне да не се връщаме в същия ресторант).....
Весели години

[Fantomasss]

Айде и аз да се включа. 3 месеца във ВВВУ Долна Митрополия- учебен център, и после 15 месеца в поделение28700 Щръклево Русенско(вече е разформировано), в ОХР рота(здравей наряд, през ден наряд) имам 217 въоражени наряда(караула) с АК-47. Стояли сме и на -22 градуса на пост на самолетна стоянка, дали не бръснеше а?... Това беше от 95-та Март, до 96-та Септември. Имам добри спомени, имам и гадни.

[Chevrolet_Cavalier]

Срок на служба - 03.10.1984 - 27.12.1986г
Обща продължителност - 815 дни
Място - 1984-85 НШЗО "Хр. Ботев под 110 радиостанции малка мощност
Командири:
Ген. Гано Иванов - шеф на НШЗО
Кап. Тотев - ротен
Кап. Макавеев - взводен
старшина школник Каменов - пом. взводен

1985-1985 под 22150 (Конго) гр. Кърджали

Много алкохолни спомени, евтини ресторанти, безкрайни нощи в х-л Арпезос и бармана на нощния бар Станчо. Не съм прескачал оградата, защото излизах през портала. Правихме си дори пикници на яз. Кърджали за събота и неделя ... за съжалние снимките са в БГ. Радист съм ІІ-ри клас. Изпита за първи клас беше на 31.05.1986г, ама тогава играеха България - Италия откриване на световното в Мексико... Спомени

[valmark]

И аз съм служил в Крумовград./между другото Izparitel видях,че и ти си служил там.По кое време е било,защото аз също съм бил с прословутите"цинтове"? Да не се окаже,че сме служили заедно Аз бях радиотелеграфист и се бях "уредил" с обувки с гумена подметка .Иначе имам и лоши,но и хубави спомени от казармата.Все пак било е доста отдавна. Голям проблем беше,че е доста далече от моя дом и когато се случеше да ме пуснат за 3дни отпуск,както беше най-често като награда,то двата от тях минаваха в пътуване .

[Izparitel]

Място - НШЗО "Хр. Ботев под 110 радиостанции малка мощност
Командири:
Ген. Гано Иванов - шеф на НШЗО
Кап. Тотев - ротен
Кап. Макавеев - взводен
старшина школник Каменов - пом. взводен

Ха сега де! 1:1 и при мен, но 83/84година.
С Каменов би трябвало да сме служили заедно. Мисля, че си спомням един колега с това име, но не съм сигурен.
Много ни юркаше фатмака, мисля, че беше старшина Петров.
Взводния Макавеев беше страшен шемет - по голяма скатавка и от школниците и трън в очите на началството, но като даваше патрул из Плевн пълнеше ареста /буквално!/, само нас не ни закачаше. Лошото беше, че точно преди "ошънението" едно момче от моя взвод се застреля, защото го разкрихме, че е клептоман.
Ротния Тотев не беше лош човек за разлика от комбата, но май по-голям простак от ген.Гано Иванов нямаше.
Още помня шемета Кокорко и скапаните 104-ки от времето на балканската война.



През 84/85 год служих в Крумовград - командир на радиовзвода в свързочна рота. Имах късмета да се уволня само с 2 седмици закъснение защото бях приет за студент, а колегите изкараха в армията почти до Нова година.