Вицове, разкази, случки

Забавни снимки, интересни разкази, вицове, трикове и всичко свързано с доброто настроение.
Съобщение
Автор
emil nikov
Напреднал
Напреднал
Мнения: 415
Регистриран: 30 юли 2010 22:32
МПС: Daewoo Leganza
От: burgas
Име: emil nikov

Re: Вицове, разкази, случки

#571 Непрочетено мнение от emil nikov » 09 юли 2014 21:31

Рибарските и ловджийските са безкрайни. Вчера чух още един:
- Приятел, онзи ден какъв шаран хванах! Като го извадих, нивото на язовира падна с една педя! :D
Наслука на рибарите.

Потребителски аватар
ogi
АДМИНИСТРАТОР
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 7110
Регистриран: 04 авг 2007 20:43
МПС: А6 quattro
От: София
Име: Оги

Re: Вицове, разкази, случки

#572 Непрочетено мнение от ogi » 24 юли 2014 23:25

От друг автофорум:
2010 г. София... Седя и си мисля... пак ми се кара Хонда Прелюд 4-та генерация, мамка му... Отварям мобиле.бг и почвам да ровя какво се предлага. Не щеш ли, веднага попадам на страхотно изглеждащ екземпляр! Лъскав та дрънка, фейслифтов (95-96-а г.), в обявата пише на 129 000 км., с клима, еърбег (все редки екстри за тази кола), номера отзад преместен по културния начин в бронята и нишата му в капака на багажника запълнена... Абе Прелюд бижу! САМО ЗА ЦЕНИТЕЛИ! Странна работа... в обявата пише че е на 129 000 км, а на километража ясно се вижда, че пише 291 000 км. Ама за тоя двигател това е нищо... смяна на сегменти и гумички, смемеринги на вала, два О-пръстена и е като нов. Имал съм 3 такива - знам им всяка малка болежка.
Гледам къде е - Враца! Викам си... б@h маа му... това не е добре... Гледах снимките два дни и накрая сееших... викам си може пък и да е някой сектант като мен и да си гледа колите...
Обаждам се по телефона, грабвам се и газ към Враца. Младежа вика "Обади се га стигнеш и я че ти обясним дека а додеш" (предвам диалекта по спомен, ама нещо подобно)... Мхм... викам си тук не е чиста работата... Ама пък... и в северозападна българия са хора.. това, че някой говори на диалект не е причина да си съставяш кофти мнение за него и не го прави по-малко човек от теб.
Стигнах! Влязох в града и отбих за да се обадя... Луда работа... човека казва, че колата е в двора на някаква автокъща "на Близнаците" (от мен се очаква да знам кои са и къде им е автокъщата). "Е па оно ка не си от тука яз как да ти обесна???" Баси... драма...
Спрях такси и питам: "Извинете, знаете ли къде е автокъщата на Близнаците"? Отговор: "Е па оно я сум си от тука. Къ щяло да'нги знам!"... Бааааххххх му таковата, нали! Викам я карай пък аз след теб.
Стигнахме!
Влизам в двора на автокъщата и гледам един измъчен дарак, бегло напомнящ колата от снимките. Видях някакъв чичка и му обяснявам, че идвам да гледам/купувам една кола "като тази тук (соча с пръст, щото едва ли знае какво е Хонда Прелюд 4-а генерация с 4 завиващи колела), ама по-нова и запазена".
Човека вика: "Е пан оно тука друга такава нема, ама и момчето на таа нема а доде скоро. Всяка вечер се състезават на улицата и после спи до късно".
ВъхххХхххХххх боШке... (изтръпнах).
Приближих се до колата и я огледах... Скръб! Обожавам този модел и физически ме боли като видя съсипана такава! Броните с вълнообразни луфтове, фаровете помътнели, стъклата на габаритите до фара ги няма, мигачите в бронята (от две части са) - липсва им по едно стъкло и на двата, заманото легло на номера в задния капак - цялото напукано и се вижда, че не е направено както трябва - кит-а е поне 1 пръст...
С треперещи ръце отворих шофьорската врата... вътре смърди на леш... Гледам километража - 380 000 км (WTF?!?!?)!
А-ха да се разплача и собственика пристига!
"Здрасте! Е па, те тава е колата. Мноу яка резачка! Тука у целиа град никой не мой да ма бие! Снощи па съм ги скъсАл тука сичките на улицата"
Викам му "Тя няма нищо общо със снимките! За какво ме разкарваш от София? (тогава живеех там)"
Отговор: "Е па оно я не съм те карАл! Ти ма питА как е колата - я ти казах, че е супер па ти си преценяш!"
Въъъъъ....
"Ама викам тя на снимките е като нова и пише в перфектно състояние, а това тук е пълен дарак! Тя само за скрап става!"
Отговор: "Е па оно снимките са от преди половин година. Ти ко искаш -се да е кат нова ли?!?!?"
" Е хубаво де... в обявата пише, че е на 129 000, на снимките се вижда 291 000, а на километража пише 380 000?!?!?"
Отговор: "На колкото кажеш на толко можем да я напраим - нямаш грижи! :scherzkeks: Недей гледа отвънка - зАпали да чуйш!"
Викам си на акъла... то на тая кола всичко и се оправя без ламарините, ама айде - щом съм дошъл поне да я запаля.
Въртя ключа - таблото светва като коледна елха (включително лампата на круиз контрола)... И чак в тоя момент забелязвам - волана не е съшия - сложен "спортен" (от онези от 70 лв.). няма еър бег, няма дявол...
Бате... къде е волана с еърбега?!?!? :evil: "Е па я го махнах. Тоа е по-състезателен! Я и климатика съм махнал и круиз системата! Колата бЕга повече без тех!"
Врътнах ключа с последни сили и остатъци от нерви - НИЩО... Въртя пак - НИЩО (викам си тук има НЕЩО!!!) Последен опит - след безкрайно виене изведнъж проехтя СТРАШЕН ГРОХОТ! Все едно някой пуска готварски печки по безкрайно дълго метално стълбище!
Баааах!!!! Изкара ми се акъла! Сърцето ми се разхлопа от уплаха! Ева успях да върна ключа и да я изгася преди да претупам!
Скачам като ужилен и поглеждам под колата - тръбата на генерацията отрязана точно след края на изпускателния колектор (не посмях да питам, защо просто не е развил болтовете на фланеца).
Вече извън нерви (забравих си литературния Български и учтивата форма): А бе пич, ауспуха ГО НЯМА!!!!! :scherzkeks: :scherzkeks: :scherzkeks:
"Е па да! Я го манах!" ( с неприкрита гордост в гласа и изражението)
Викам - как ще го махнеш бе?!?!?
"Е па така! Я обичам да ми ручи ка' състезателна!"
В този момент нещо в мен тотално се пречупи! Обърнах се и без думичка да кажа се качих на А4-ката и си тръгнах.
От тогава съм дал обет - крака ми НИКОГА няма да стъпи пак във Враца, камо ли да си купя кола, части, баничка, боза или каквото и да е от там!
Всички описани герои и ситуации са действителни и сега 4 години по-късно вече мога да се усмихвам по малко като си спомням за случката, но ТРАВМАТА ще си ми остане за цял живот!
Един българин - хайдутин, двама българи - сговорна дружина, трима българи - чета с предател.
Изображение
ex A6 AKN MTИзображение
__.A6 BAU ATИзображение

Потребителски аватар
The Stig
Модератор
Модератор
Мнения: 2761
Регистриран: 20 мар 2010 19:43
Skype: hihit_
МПС: Audi A3 8P / Lanos
От: Плевен/Белене
Име: Стефан Арабаджиев

Re: Вицове, разкази, случки

#573 Непрочетено мнение от The Stig » 25 юли 2014 00:22

:rofl:

Ехх, тая Враца.. то навсякъде си е приключение да купиш употребяван автомобил, но там си е голямо приключение... :lol:

Преди време имахме път към района с един познат. По едно време ми вика "дай по между другото да погледнем едно е46 330 - много е хубаво ! " Само като чух и му казах, че на 95 % колата ще е с въртян волан и е бивша англичанка без да съм виждал снимки. Той голям зор дава- говорил с човека, всичко е точно...и се съгласих. Така и така сме наблизо- поне да му покажа как изглежда една обръщана кола и да му минат мераците за тази 30-ка.
Отиваме ние, намерихме колата и първото нещо, което ми се набива на погледа е ръчната, която е от страната на пасажера...+ другите обичайни жокерчета на въртяна кола. Но щом са оставили и ръчната, си представям какви "професионалисти" са били майсторите..
Иначе продавача вече беше дошъл и изливаше обичайните суперлативи за продаваната кола от него...аз слушам с половин ухо и 3 пъти го питам дали колата не е бивша англичанка. Като винаги получавам един и същ отговор "НЕ !! Глупости...бъркаш се много! " Аз естествено си държа на моето и му казвам, че дава грешна информация и подвежда хората. Бряхх..тоя човек имаше дар-слово...1 час се кълнеше в майка си, баба си, леля си и първата си братовчедка, че колата си е била с правилната дирекция..добре, че имахме време за убиване, че се забавлявахме малко с него. По едно време от толкова много приказки почнах да си мисля, че той в действителност си вярва :lol:
Прекъснах му аз рецитала и се обърнахме да си ходим и вече в последен ход на отчаяние от негова страна чувам зад гърба си "добре де, пичове...обръщана е колата. Аз така си говоря, щото то няма разлика. Прави я едно момче, което е обръщал още цели 3 коли...свалям ви 350 лв. заради това, че ме хванахте " :D
Изображение

Потребителски аватар
slowtraveler
Глобален модератор
Глобален модератор
Мнения: 6314
Регистриран: 15 ное 2008 19:17
МПС: Jeep Grand Cherokee 2014
От: Варна

Re: Вицове, разкази, случки

#574 Непрочетено мнение от slowtraveler » 25 юли 2014 12:09

Враца.... :tmi: :lol:
Дааа, не случайно района му се казва 'резерватО' :lol:
Все едно съм присъствал на случката - звучи АБСОЛЮТНО достоверно дори и в детайлите :rock:
Спомням си как слагах климатици в Берковица. Купих ги от Варна и се договорих с фирмата техен местен сервиз да ги монтира в Берковица. Да, ама 'местния' им сервиз бил във Враца.
Моя майстор (много мой човек, въпреки, че е от него край) ми докладва по телефона - 'епа тоя доде и почна монтажа, ама нещо медните тръбички много малък диаметър'. Проверявам документацията на климатика - пише си черно на бяло - тръба ф12...
Обаждам се - 'стоп' - да сложи точния размер. 'Епа те и тея стават' - обяснява климатикаджията.
Обясних му, че тея номера вървят САМО във Враца :lol:
- 'Епа добре, сега тъкмо съм ги сложИл, като намеря друг диаметър - ще ги сменя'...
- Немаш проблеми пич - като додЕш пак - тъкмо че ти плАтим :)
След 4-5 дни пристига в дребен тръс
- намерИх, въпреки, че и с другите щеше да работи...
- супер - монтирай ги, ама да знаеш, че единия климатик няма грам фреон - просто като 'раздуваш' конуса на тръба с малък диаметър до голям конус, тя често се пука (както бе станало и в момента)....

Та така - изгуби още и над половин кило фреон, ама това си е... Резервато...

П.С. който иска да навлезе в атмосферата, препоръчвам : http://www.severozapad.org/" onclick="window.open(this.href);return false;
До момента разхода на: Jeep Grand Cherokee 3.0crd/250к.с./2014:Изображение
***** Нисан Кашкай 2.0 / 4х4 : Изображение
***** Фиат Добло дизел 1.3 multijet / 90к.с.:Изображение

Потребителски аватар
The Stig
Модератор
Модератор
Мнения: 2761
Регистриран: 20 мар 2010 19:43
Skype: hihit_
МПС: Audi A3 8P / Lanos
От: Плевен/Белене
Име: Стефан Арабаджиев

Re: Вицове, разкази, случки

#575 Непрочетено мнение от The Stig » 25 юли 2014 12:29

Аз диалекта не съм го пресъздавал...то и да искам, не мога. :lol:

Да не се обидят колегите от Враца. :beer:
Изображение

Потребителски аватар
ogi
АДМИНИСТРАТОР
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 7110
Регистриран: 04 авг 2007 20:43
МПС: А6 quattro
От: София
Име: Оги

Re: Вицове, разкази, случки

#576 Непрочетено мнение от ogi » 25 юли 2014 12:34

Веднъж сестра ми и зетя търсеха кола и ми се обаждат по телефона, че пътуват за Враца да гледат нещо си. Аз само им казах да не затварят телефона, докато не чуя как обръщат в обратна посока :lol:
Един българин - хайдутин, двама българи - сговорна дружина, трима българи - чета с предател.
Изображение
ex A6 AKN MTИзображение
__.A6 BAU ATИзображение

Потребителски аватар
The Stig
Модератор
Модератор
Мнения: 2761
Регистриран: 20 мар 2010 19:43
Skype: hihit_
МПС: Audi A3 8P / Lanos
От: Плевен/Белене
Име: Стефан Арабаджиев

Re: Вицове, разкази, случки

#577 Непрочетено мнение от The Stig » 29 юли 2014 11:11

Старо е, но добро... :D


Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „х** сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

По публикацията работи: Blogini
Изображение

Потребителски аватар
ogi
АДМИНИСТРАТОР
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 7110
Регистриран: 04 авг 2007 20:43
МПС: А6 quattro
От: София
Име: Оги

Re: Вицове, разкази, случки

#578 Непрочетено мнение от ogi » 29 юли 2014 15:17

Днес развеждах един китаец из фирмата и му показвах и обяснявах за работните процеси, като деликатно заобикалях критични точки, където съм виждал как някой път хардуера го отнася заради софтуера :lol: та се сетих колко е актуален следния виц:

Група японци отива на посещение в български машиностроителен завод. Водят със себе си и преводач японец, обучен в най-добрите традиции на българската литература. Разглеждайки, попадат на интересна сцена. Стругар внезапно избухва и хвърля един детайл на земята крещейки нещо ядосано.
Преводачът превежда леко учуден:
- Стругарят казва, че иска да прави секс с майката на детайла.
Приближава се главният инженер, поглежда детайла и започва да се кара на стругаря. Преводачът превежда:
- Инженерът пита как стругарят е успял да прави секс с майката на детайла и самият той иска да прави секс с майката на стругаря.
Стругарят още по-ядосан отвръща на инженера и преводът е:
- Стругарят каза, че няма представа как детайлът е направил секс с майка си, но ако инженерът продължава да му се бърка и да му дига кръвното, ще прави секс с майка му и с майките на другите работници и с майката на директора и дори с майката на самият завод.
Японците са впечатлени от либидото на стругаря и замислено отминават.
Един българин - хайдутин, двама българи - сговорна дружина, трима българи - чета с предател.
Изображение
ex A6 AKN MTИзображение
__.A6 BAU ATИзображение

Потребителски аватар
The Stig
Модератор
Модератор
Мнения: 2761
Регистриран: 20 мар 2010 19:43
Skype: hihit_
МПС: Audi A3 8P / Lanos
От: Плевен/Белене
Име: Стефан Арабаджиев

Re: Вицове, разкази, случки

#579 Непрочетено мнение от The Stig » 31 юли 2014 10:51

Отива девойка да се изповядва:
- Отче, извърших грях.
- Колко?
- 10 минути.
- Иди и се моли един ден....
След време девойката пак идва, този път грехът е продължил 30 минути.
- Отивай си и се моли 3 дни - отсича отчето.
След три дни пак идва:
- Ох, колко тоя път - пита отчето.
- 1 час, 14 минути и 38 секунди.
Попът изпъшква и тръгва за калкулатор. След 10 минути се връща, разкопчава панталона и казва:
- Хайде, дай още малко, че се получават едни сложни дроби..
Изображение

Потребителски аватар
slowtraveler
Глобален модератор
Глобален модератор
Мнения: 6314
Регистриран: 15 ное 2008 19:17
МПС: Jeep Grand Cherokee 2014
От: Варна

Re: Вицове, разкази, случки

#580 Непрочетено мнение от slowtraveler » 31 юли 2014 11:09

Майка вика детето си на плажа:
- Кире, излизай от водата!
- що бе мамо - гладен ли съм?
- не, студено ти е...
:)
До момента разхода на: Jeep Grand Cherokee 3.0crd/250к.с./2014:Изображение
***** Нисан Кашкай 2.0 / 4х4 : Изображение
***** Фиат Добло дизел 1.3 multijet / 90к.с.:Изображение

Потребителски аватар
The Stig
Модератор
Модератор
Мнения: 2761
Регистриран: 20 мар 2010 19:43
Skype: hihit_
МПС: Audi A3 8P / Lanos
От: Плевен/Белене
Име: Стефан Арабаджиев

Re: Вицове, разкази, случки

#581 Непрочетено мнение от The Stig » 04 авг 2014 16:13

От архивите на БМВ-форума..... :lol:


Ето и една много сконфузна от мене.
Преди две години имаше тема в ауди форума непомня точно каква беше нещо от сорта на BMW e36 320i vs Audi 90 quattro и аз като бмв фен се намесих да защитя марката. Разбирасе няколко човека от ауди почнаха да ме нареждат обаче имаше един много упорит и доста ме псуваше тогава аз се ядосах и му казах да си даде номера да му звънна да се разберем като е такъв мъж.Идеята ми беше вместо да го псувам по форума да му звънна и да го псувам на живо,даде си номера момчето още същата вечер звънях ,но не дигна после още няколко пъти звънях не дигаше,записах го в телефона си Audi Forum да знам ако звънне по късно или на следващия ден да се сетя кой е и направо да почна да го нареждам,но така и не се обади.По това време си търсих кола и попаднах в мобиле на едно много хуваво ауди a3 1.8t черно,обадих се на момчето видяхме се беше много свестно момче работил в някаква фирма супервайзер и му предоставили новата а3ка и сега сменял тази,цената и беше 7600 тои ми свали на 7000 и бях повече от доволен,беше събота разбрахме се понеделник да я купя.Момчето ме закара до нас и като се прибрах си направих сметка че имам 600 лева бонус и реших да се напия,поканих няколко приятели на механа после sin city и така към два чеса вечерта реших да поканя и едно момиче и излезнах на вън да говоря по телефона отворих указателя и гледам Audi веднага се сетих за оня от форума и отидох в една прекичка на тихо обадих се и го почнах:да ти еба майката помяр,боклук,да ми ядеж кура и да ти се изпразня в устата и така десет минути псувни той ми затваря аз набирам и пак продължавам накрая спря да вдига а аз започнах с смси по 50 думи само псувни докато не си изключи телефона .Върнах се аз в sin city продължих да си пия получих съобщение че си е включил телефона и почнах само да му звъня да не може да заспи.Прибрах се в нас и легнах,на следващия ден станах и по някое време реших да звънна на собственика на A3kата да му потвърдя че понеделник я купувам търся му номера гледам записал съм го Audi звъння бие ми червена слушалка и веднага се сетих да погледна в регистъра гледам цяла вечер съм звънял на него вместо на оня от форума .Така и така момчето не ми вдигна и можеби заради това сега карам BMW.
Изображение

Потребителски аватар
stinbg
Активен
Активен
Мнения: 793
Регистриран: 31 окт 2010 21:19
МПС: 206 cc, Citroen DS5 H
От: София
Име: Stoyan

Re: Вицове, разкази, случки

#582 Непрочетено мнение от stinbg » 06 авг 2014 13:16

:) Пропуснал съм серията Враца, която се е вихрила из форума, но пък си имам лична история от там. Малко след като си продадох Маздата с номер 6 и започнах да ровя сайтовете за следващият автомобил установих, че всъщност това е моята кола, но държах много и следващата да е комби, автомат и 4х4 каквато беше тази която имах. На БГ пазара обаче за разлика от този в Германия предлагането беше силно ограничено и на практика имаше три оферти, като "най-добрата", както може да се досетите беше във Враца и като казвам най-добрата говоря за 30% разлика в цените на сходни автомобили. Аз също съм резервиран не само към Врачанските продавачи, но по принцип към БГ джамбазите и по тази причина 20 от 18-те автомобила които съм имал са били закупени от Германия и 1 всъщност беше чисто нов (Авеото) от БГ. Така или иначе нямах време да ходя до Германия, колата ми трябваше вече "за вчера" и прозвънях конкретната оферта - човека отсреща определено беше изпечен продавач, но пък лошо няма, нали ще си я огледам. Звъня веднага по програмата "Обади се на приятел" с най-близкото местоположение - Мездра да направи предварителен оглед за да знам дали да се разкарвам и след положителният отговор тръгвам един следобед след работа. Заварвам автомобила в бокса за обслужване, защото продавача е толкова съвестен, че не може да даде необслужен автомобил на клиента. Впечатлявам се наум - явно има и читави търговци пък макар и във Враца и с присъщата си наивност и доверие (както вече споменах основно закупувам коли от Германия) решавам, че всичко е наред с колата и ще трябва да побързам с транзитните номера и застраховката за да не бягам отново от работа на следващия ден, а междувременно колата ще бъде обслужена и ще мога и да я покарам. Уговаряме схемата с печения търговец, минаваме през КАТ пишем договор, купувам застраховка и вземам номерата след което остава само да минем да направим едно кръгче с колата да я плащам и потеглям.
Стигаме до "обслужения" вече автомобил към 17:30 и съм готов за въпросната обиколка и тук нещата започват лека полека да се влошават. На излизане от сумрачния сервиз тип "гараж" и при огледа на дневна светлина се оказва, че колата е с градушка ... вярно не като тази Софийската дето тотализира Антарата, но все пак дребни вдлъбнатинки се забелязват по тавана. Викам си това може да се преглътне - все пак цената е доста по-ниска от тази на конкуренцията и преглъщам. Потегляме обаче и виждам, че дисплейчето на което се изписват скоростите не изписва скорости, а знам че трябва понеже на моята Мазда си ги исписваше независимо дали съм в ръчен или автоматичен режим - търговеца започва от далеч някаква плеяда имаща за цел да ме убеди, че този модел са си така и нямало никакъв проблем - преглъщам отново. Ускоряваме се по някаква права отсечка и включването на трета скорост се получава доста ударно при това съпроводено със съответстващ тъп звук идващ някъде от скоростната кутия - в този момент вече загубих самообладание и казах на любезния си спътник, че сделката няма как да се осъществи. Тежката артилерия вече се включи в действие, но човека след като разбра, че няма да ме убеди "че този модел си е така" реши да ми вземе едва ли не нова скоростна кутия за да остана доволен. Понеже бях в донякъде неизгодна ситуация - хем собственик на автомобил които вече не искам, хем пък в ръцете на Врачански търговец с незнаен потенциал реших да се измъкна дипломатично и му дадох една седмица срок да оправи кутията и дисплейчето след което му обещах и трансфера на парите които очакваше.
Донякъде се поуспокои обстановката, а и търговеца си даде сметка, че въпреки че притежава автомобила физически, той по документи е мой и ще не ще нещо трябва да направи и го направи - съгласи се. Така си мина въпросната седмица без особен успех в решаването на проблема със скоростите и в крайна сметка се наложи още едно пътуване до Враца за прехвърляне на автомобила обратно на стария собственик при това колкото и невероятно да звучи на някой, човека заплати разноските по застраховката, транзитните номера и пътуването, както и прехвърлянето естествено.
Следващия автомобил не беше Мазда, но пак беше 6 ти номер, този път ФВ Пасат и определено не беше от БГ, нищо че нямаше време :) .
Маздата обаче си остана фаворит за мен и ако пак реша, че ми се кара 10 годишна кола, пак ще си взема точно такава.
Life's a journey, not a destination

Потребителски аватар
expose
Редовен
Редовен
Мнения: 126
Регистриран: 26 апр 2008 13:17
МПС: -> SL
От: -> VN

Re: Вицове, разкази, случки

#583 Непрочетено мнение от expose » 08 авг 2014 20:31

Днес заредих гориво на тикото на бензиностанцията преди аспарухов мост - Варна, и тръгнах към кв. Аспарухово, към края на моста колата взе да се дави нещо и докато търся подходящо място за спиране, изгасна. Чак тогава се усетих, че съм сипал дизел вместо бензин :y: . Около час ми отне да търся маркуч из магазините и още толкова да източа горивото (резервоара няма пробка). В крайна сметка ми останаха шест литра дизел+бензин в съотношение около 5:2 на който се чудя какво приложение да намеря.
Изображение

Потребителски аватар
ogi
АДМИНИСТРАТОР
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 7110
Регистриран: 04 авг 2007 20:43
МПС: А6 quattro
От: София
Име: Оги

Re: Вицове, разкази, случки

#584 Непрочетено мнение от ogi » 09 авг 2014 11:46

expose написа:шест литра дизел+бензин в съотношение около 5:2 на който се чудя какво приложение да намеря.
Подари го на някой познат с дизелова кола, мисля че на един резервоар нафта няма да е проблем.
Един българин - хайдутин, двама българи - сговорна дружина, трима българи - чета с предател.
Изображение
ex A6 AKN MTИзображение
__.A6 BAU ATИзображение

Потребителски аватар
slowtraveler
Глобален модератор
Глобален модератор
Мнения: 6314
Регистриран: 15 ное 2008 19:17
МПС: Jeep Grand Cherokee 2014
От: Варна

Re: Вицове, разкази, случки

#585 Непрочетено мнение от slowtraveler » 09 авг 2014 12:13

То за 6л не си заслужава цапането :lol:
Може някой да го ползва за миене на чаркове...
До момента разхода на: Jeep Grand Cherokee 3.0crd/250к.с./2014:Изображение
***** Нисан Кашкай 2.0 / 4х4 : Изображение
***** Фиат Добло дизел 1.3 multijet / 90к.с.:Изображение

Отговори

Върни се в “Забава”