24chasa.bg24chasa.bg написа:Дъщерята на Путин ще постъпва на работа в научен институт.
Конкурсът е огромен - 40 института за едно място.
Владимир Путин и Бил Клинтън сключили договор за пълно съкращение на ядрените ракети. След месец Клинтън звъни в Москва и ехидно казва:
- Аз те измамих, приятелю Вова, скрих в един силоз 20 ракети...
Путин се чуди какво да отговори и в този момент в кабинета му връхлита министърът на отбраната:
- Голяма беля, Владимир Владимирович! Някакво лейтенантче в секретна база в Сибир се запило зверски и забравило да унищожи 20 ядрени ракети.
- Първо, не лейтенантче, а генерал-лейтенант! И второ, докато Русия пие, тя е непобедима!
Вицове, разкази, случки
- Izparitel
- Глобален модератор
- Мнения: 10311
- Регистриран: 17 фев 2008 20:20
- МПС: Деу Нубира-1 вагон, 1.6V, LPG
- От: Най-голямото село в БГ /София/
Re: Вицове, разкази, случки
- dchev
- Минаващ
- Мнения: 11
- Регистриран: 13 окт 2010 17:48
- МПС: chevrolet aveo 1.4 16v
- От: Варна
- Име: dchev
Re: Вицове, разкази, случки
Иванчо, форумният върл юзър, вече е направил 1000 поста. Тоталното му вманиячаване води до:
1.
Учителката:
- Иванчо, ти днес пак ли идваш на гости?
- Извинявайте, госпожо, забравих да се логна.
2.
- Иванчо, абе защо си казал на Петьо, че е глупак?
- О-о-о, ей сега ще си едитна поста!
3.
- Иванчо, усмихни се бе, какво ти става?
- Съжелявам, мамо, ама съм забранил емотикони!
4.
- Иванчо, да кажа ли на госпожата, че Митко ме бие?
- Не, това няма да помогне. Говори с админа да го банне.
5.
Иванчо изпраща приятел, който заминава в чужбина.
- Хайде, и да пращаш лични съобщения по-често!
6.
Иванчо седи до другарчето си в часа. Учителката говори. Петьо недоволно прошепва:
- Бла бла бла!
- Стига си флуудил бе - скастря го Иванчо.
7.
Иванчо прави международен паспорт в полицията. Попълващият документацията пита:
- Име?
- Иванчо.
- Фамилия?
- Иванчев. А сега ако ме питаш и за паролата ми, няма да ти я кажа.
8.
Иванчо се запознава със момиченце от съседен клас.
- Здр! Кажи линк към профила си...
9.
- Иванчо, това тук се нарича античен форум.
- Да бе! А къде са му творческия и специалния раздел?
10.
- Ученици! Кажете кое есе ви харесва повече - на Петьо, на Митко или на Марийка?
- Еми да беше напрайла анкета, само флууд ще става...
1.
Учителката:
- Иванчо, ти днес пак ли идваш на гости?
- Извинявайте, госпожо, забравих да се логна.
2.
- Иванчо, абе защо си казал на Петьо, че е глупак?
- О-о-о, ей сега ще си едитна поста!
3.
- Иванчо, усмихни се бе, какво ти става?
- Съжелявам, мамо, ама съм забранил емотикони!
4.
- Иванчо, да кажа ли на госпожата, че Митко ме бие?
- Не, това няма да помогне. Говори с админа да го банне.
5.
Иванчо изпраща приятел, който заминава в чужбина.
- Хайде, и да пращаш лични съобщения по-често!
6.
Иванчо седи до другарчето си в часа. Учителката говори. Петьо недоволно прошепва:
- Бла бла бла!
- Стига си флуудил бе - скастря го Иванчо.
7.
Иванчо прави международен паспорт в полицията. Попълващият документацията пита:
- Име?
- Иванчо.
- Фамилия?
- Иванчев. А сега ако ме питаш и за паролата ми, няма да ти я кажа.
8.
Иванчо се запознава със момиченце от съседен клас.
- Здр! Кажи линк към профила си...
9.
- Иванчо, това тук се нарича античен форум.
- Да бе! А къде са му творческия и специалния раздел?
10.
- Ученици! Кажете кое есе ви харесва повече - на Петьо, на Митко или на Марийка?
- Еми да беше напрайла анкета, само флууд ще става...
Re: Вицове, разкази, случки
Защо блондинките застават в ъгъла на стаята когато им е студено?
-Защото там е 90 градуса.
-Защото там е 90 градуса.
- Darlin`
- Глобален модератор
- Мнения: 3284
- Регистриран: 14 май 2008 12:17
- МПС: BMW 530xd GT
- От: Пловдив
Re: Вицове, разкази, случки
Хахаха - това ще са от умните блондинки, които знаят, че ъгъла е 90 градуса.
Преди - Daewoo Lanos`98 1.4
- The Stig
- Модератор
- Мнения: 2761
- Регистриран: 20 мар 2010 19:43
- Skype: hihit_
- МПС: Audi A3 8P / Lanos
- От: Плевен/Белене
- Име: Стефан Арабаджиев
Re: Вицове, разкази, случки
От БМВ форума... скоро не се бях смял толкова
60 лв . Минаха почти 2 години и на човека явно не му се връщаха ...
Срещам го и му викам - ШШШ кво става ? Вече не ми е било до култура .
Той - Кво ве ,ти до моите 60 лв ли опря ?
И аз пляс един шамар.Обаче онзи не бил сам ... и като взех една лашка в гърба и ...
не се оправих щото още не бях член на форумните нинджи та и яке за 700лв се поскъса ...
А имах да взимам и 5лв . Обаче от келеме 120 кила . Отидох с още двама . Та си взех дълга Заради имиджа .
60 лв . Минаха почти 2 години и на човека явно не му се връщаха ...
Срещам го и му викам - ШШШ кво става ? Вече не ми е било до култура .
Той - Кво ве ,ти до моите 60 лв ли опря ?
И аз пляс един шамар.Обаче онзи не бил сам ... и като взех една лашка в гърба и ...
не се оправих щото още не бях член на форумните нинджи та и яке за 700лв се поскъса ...
А имах да взимам и 5лв . Обаче от келеме 120 кила . Отидох с още двама . Та си взех дълга Заради имиджа .
- Darlin`
- Глобален модератор
- Мнения: 3284
- Регистриран: 14 май 2008 12:17
- МПС: BMW 530xd GT
- От: Пловдив
Re: Вицове, разкази, случки
Оххх и аз имам да си взимам едни 50 лв от вече година ... Добри идеи се дават в този цитат хахаха
Преди - Daewoo Lanos`98 1.4
- slowtraveler
- Глобален модератор
- Мнения: 6340
- Регистриран: 15 ное 2008 19:17
- МПС: Qashqai 2008/140hp 4x4
- От: Варна
Re: Вицове, разкази, случки
Хм.... Абе имам да вземам едни пари от бивша приятелка на жена ми, която на напомнянето ми отговори 'ами да не беше ги давал' ....The Stig написа:Когато нищо не може да помогне, насилието е решението на въпроса.
И така вече 10г..
Та както казва един приятел - "не знам - да я бия ли, да я таковам ли?"
Обаче тъй-като не става за нито едно от предложенията - ударих една ракийка и ми мина
Не си заслужава да се ядосва човек заради глупости...
- The Stig
- Модератор
- Мнения: 2761
- Регистриран: 20 мар 2010 19:43
- Skype: hihit_
- МПС: Audi A3 8P / Lanos
- От: Плевен/Белене
- Име: Стефан Арабаджиев
Re: Вицове, разкази, случки
Разказче взето на заем от bmwpower-bg.net ....
Лично на мен историята ми беше много интересна, тъй като няма кой да ми разкаже за тази част от ежедневието от онова време.
Всичко се обърна наопаки точно преди 50 години.
Дотогава хората вечер седяха по пейките пред къщите, ходеха на кино, рядко на ресторант, но каквото и да правеха към 9.30, най-късно в 10 си бяха по къщите.
Хапваха и като нямаше какво друго да правят си лягаха.
И животът продължаваше, но като полов.
Думата „секс” почти не се употребяваше. Със секс се занимаваха в гнилия Запад. Ние просто водехме полов живот с цел продължение на рода.
През есента на 59-а пуснаха телевизията. Отначало тя излъчваше само три-четири вечери през седмицата.
През лятото се беше оженил бате Пешо, комшия от махалата, беше поне 20 годишен, а ние едва бяхме влезли в пубертета.
Един ден се осмелихме да го попитаме:
- А бе, бате Пешо, ти колко често плякаш?
Бате Пешо се позамисли и си призна:
- Ами когато няма телевизия. Тоест във вторник, четвъртък и петък.
Мина не много време, телевизията започна да предава всяка вечер, половият живот закърня, раждаемостта се срина и бедите тръгнаха една след друга.
Добре, че в петък поне пускаха руска програма, та българинът си лягаше по-рано и имаше възможност все още да напомни за себе си.
Не много отдавна ми попаднаха стари броеве на „Жената днес” и „Здраве”, от които можеше да се разбере каква е била политиката през 50-те години по отношение на половия живот.
В една от уводните статии от онова време се цитираше Клара Цеткин, която ясно уверяваше, че половото въздържание в никакъв случай не е вредно, но даже е полезно.
И без Клара Цеткин знаехме, че това е така. Защото когато в главата ти започнат да се въртят разни мръсни картинки, в резултат на което не си доспиваш, производителността на труда пада. А Партията повеляваше: „Петилетката за три години!”
Най-интересното бе, че имаше едни лаф, който не се вписваше в системата. Той бе "Ебе му се като на партиен секретар." Още не мога да си го обясня.
Може би ви направи впечатление, че цитирайки разговора с бате Пешо, обозначих половия акт със забравената дума „плякане”. Можеше да се каже още „шибане” или „ебане” – в Пловдив му викахме „ибани”, но никога „чукане”.
За „чукане” са заговори чак през 80-те години. Думата се наложи в началото на 90-те, когато американските филми станаха толкова много, че започнахме да си внасяме и жаргон – освен всичко друго.
Една колежка навремето започна да работи като преводач на филми и разказваше какъв зор е да се намери синоним на мръсните думи. А те бяха най-много в югославските думи.
На всичкото отгоре зрителите разбираха сръбските думи и се смееха, когато „йебане” се превеждаше с „правене на любов”.
На един югославски филм колежката решила да слага в субтитрите просто многоточия, но шефовете й обяснили, че няма по-мръсно нещо от трите точки. Защото човек може да си помисли тогава всичко.
Другата непозната до към средата на 80-те години дума бе „духане”.
Изведнъж тя стана толкова популярна, че започнахме да я повтаряме по сто пъти на ден.
В стаята, където работих по онова време, имаше една стажантка, която въпреки младостта си беше доста напред с материала. Изглежда тя трудно правеше разлика между метафора и конкретно съдържание и по едно време се намеси свенливо в разговора на по-големите:
- Извинявайте, слушам, че постоянно говорите за „духане”. Не знам дали знаете, но то не се духа, то се смучи.
Девойката имаше пълното право да се усъмни в това, че някои даже по-големи от нея не знаят нищо за оралната любов.
Тази стара като света сексуална техника не беше на мода, смяташе се за нещо отвратително и малко жени скланяха на духане.
Както си спомня един приятел – по-запознат с обществените тайни на градския полов живот в Пловдив:
- Тогава в целия град имаше само няколко минетчийки и всички ги знаеха.
Всъщност викахме „минет” на днешното духане.
Аналният секс пък беше извън всякакви норми. На обществено презрение бяха обречени не толкова жените, които го практикуваха, колкото мъжете. Викаха им „гиризчии” – така наричаха и хората, които чистеха кенефите с ведра и каци.
Тогава не знаехме и думата „мастурбиране”. По-образованите му викаха „онаниране”, а по-простите – чикии.
Постоянно ни набиваха в главите, че онанизмът води до затъпяване, някои даже повярваха до такава степен, че наистина затъпяха.
Много по-късно започнаха да ни успокояват, че навикът не е толкова вреден, но който затъпя – си остана тъп.
Липсата на каквото и да е порно и гладът за храна за онанизма създадоха бригади от „бройкаджии”. Щом се мръкнеше, те тръгваха из града и знаеха къде има мадами, които се събличат, без да пускат пердетата.
На тази техника викаха още „перде кириз”.
Някои пердекиризчии си носеха стълби – най-удобните гледни точки бяха на някой клон – точно срещу прозореца. Е, имаше и жертви на счупени клони.
Храмът на бройкаджиите обаче беше банята „Цар Симеон”. Поне половината пловдивски комсомолци от 60-те години бяха минали през купола на този храм. На най-високото имаше прозорчета и оттам можеха да се бройкат голи мадами.
Миналата година в Сарагоса беше световното Експо. Там България се представи с макет на Панагюрското златно съкровище, а унгарците – с един тъмен коридор с дупки по стените. През дупките можеше да се види баня с голи маджарки в нея.
Познайте пред кой павилион чакаха повече хора?
На купола на банята имаше прекалено голям наплив от жадни за женско голота младежи, така че трябваше да търсим и по-достъпни образи.
Порно списания, разбира се нямаше, но по-смели търговци рискуваха и продаваха тайно преснимани от незнайно къде разголени красавици. Алъш-веришът вървеше най-добре в района на Дома на народната армия – там постоянно се въртяха войничета, повечето жертваха по 15 стотинки, колкото вървяха снимките, и тичаха да се усамотят в кенефите.
При съществуващия дефицит на храна за сексуалните ни фантазии бяхме готови на всичко.
Един приятел събираше с години вестник „Народен спорт” – единствено там можеха да се намерят снимки на жени с голи бедра – или баджаци, както им викахме.
Всъщност като си помисли човек – „Народен спорт” си беше нашенския „Плейбой”.
Как никой не се сети за това, че да го забрани.
Много възбуждащи бяха карикатурите на някой си В.Андреев във вестник „Стършел”. Художникът много обичаше да осмива зозите от онова време и ги рисуваше с големи деколтета и кръстосали крака – респективно заголили баджаци.
И като потеглеше фантазията ни от страниците на вестника…
По-културните и заможни момчета пък си купуваха албуми с репродукции от стари майстори – не заради майсторите, а заради „Голата маха”, примерно.
Аз пък имах един албум със снимки на статуи на голи жени от „Петродворец” в тогавашния Ленинград.
Много обрати съм предполагал, че може да се случат в живота ни, тайно съм си мислил, че един ден може да стане даже така, че с прост паспорт в ръка свободно да излизаме зад граница, но че всяка нощ всеки ще може да гледа свободно по телевизията и ибани, и минети, и каквото се сети човек – никога не съм се и надявал.
Само че който цяла нощ гледа порно, каква работа за родината може да свърши на следващия ден?
Може би затова вече сме на последно място в Европа по производителност на труда.
Но рано или късно ще наваксаме пропуснатото, ще се нагледаме и страната ни ще тръгне напред.
Лично на мен историята ми беше много интересна, тъй като няма кой да ми разкаже за тази част от ежедневието от онова време.
Всичко се обърна наопаки точно преди 50 години.
Дотогава хората вечер седяха по пейките пред къщите, ходеха на кино, рядко на ресторант, но каквото и да правеха към 9.30, най-късно в 10 си бяха по къщите.
Хапваха и като нямаше какво друго да правят си лягаха.
И животът продължаваше, но като полов.
Думата „секс” почти не се употребяваше. Със секс се занимаваха в гнилия Запад. Ние просто водехме полов живот с цел продължение на рода.
През есента на 59-а пуснаха телевизията. Отначало тя излъчваше само три-четири вечери през седмицата.
През лятото се беше оженил бате Пешо, комшия от махалата, беше поне 20 годишен, а ние едва бяхме влезли в пубертета.
Един ден се осмелихме да го попитаме:
- А бе, бате Пешо, ти колко често плякаш?
Бате Пешо се позамисли и си призна:
- Ами когато няма телевизия. Тоест във вторник, четвъртък и петък.
Мина не много време, телевизията започна да предава всяка вечер, половият живот закърня, раждаемостта се срина и бедите тръгнаха една след друга.
Добре, че в петък поне пускаха руска програма, та българинът си лягаше по-рано и имаше възможност все още да напомни за себе си.
Не много отдавна ми попаднаха стари броеве на „Жената днес” и „Здраве”, от които можеше да се разбере каква е била политиката през 50-те години по отношение на половия живот.
В една от уводните статии от онова време се цитираше Клара Цеткин, която ясно уверяваше, че половото въздържание в никакъв случай не е вредно, но даже е полезно.
И без Клара Цеткин знаехме, че това е така. Защото когато в главата ти започнат да се въртят разни мръсни картинки, в резултат на което не си доспиваш, производителността на труда пада. А Партията повеляваше: „Петилетката за три години!”
Най-интересното бе, че имаше едни лаф, който не се вписваше в системата. Той бе "Ебе му се като на партиен секретар." Още не мога да си го обясня.
Може би ви направи впечатление, че цитирайки разговора с бате Пешо, обозначих половия акт със забравената дума „плякане”. Можеше да се каже още „шибане” или „ебане” – в Пловдив му викахме „ибани”, но никога „чукане”.
За „чукане” са заговори чак през 80-те години. Думата се наложи в началото на 90-те, когато американските филми станаха толкова много, че започнахме да си внасяме и жаргон – освен всичко друго.
Една колежка навремето започна да работи като преводач на филми и разказваше какъв зор е да се намери синоним на мръсните думи. А те бяха най-много в югославските думи.
На всичкото отгоре зрителите разбираха сръбските думи и се смееха, когато „йебане” се превеждаше с „правене на любов”.
На един югославски филм колежката решила да слага в субтитрите просто многоточия, но шефовете й обяснили, че няма по-мръсно нещо от трите точки. Защото човек може да си помисли тогава всичко.
Другата непозната до към средата на 80-те години дума бе „духане”.
Изведнъж тя стана толкова популярна, че започнахме да я повтаряме по сто пъти на ден.
В стаята, където работих по онова време, имаше една стажантка, която въпреки младостта си беше доста напред с материала. Изглежда тя трудно правеше разлика между метафора и конкретно съдържание и по едно време се намеси свенливо в разговора на по-големите:
- Извинявайте, слушам, че постоянно говорите за „духане”. Не знам дали знаете, но то не се духа, то се смучи.
Девойката имаше пълното право да се усъмни в това, че някои даже по-големи от нея не знаят нищо за оралната любов.
Тази стара като света сексуална техника не беше на мода, смяташе се за нещо отвратително и малко жени скланяха на духане.
Както си спомня един приятел – по-запознат с обществените тайни на градския полов живот в Пловдив:
- Тогава в целия град имаше само няколко минетчийки и всички ги знаеха.
Всъщност викахме „минет” на днешното духане.
Аналният секс пък беше извън всякакви норми. На обществено презрение бяха обречени не толкова жените, които го практикуваха, колкото мъжете. Викаха им „гиризчии” – така наричаха и хората, които чистеха кенефите с ведра и каци.
Тогава не знаехме и думата „мастурбиране”. По-образованите му викаха „онаниране”, а по-простите – чикии.
Постоянно ни набиваха в главите, че онанизмът води до затъпяване, някои даже повярваха до такава степен, че наистина затъпяха.
Много по-късно започнаха да ни успокояват, че навикът не е толкова вреден, но който затъпя – си остана тъп.
Липсата на каквото и да е порно и гладът за храна за онанизма създадоха бригади от „бройкаджии”. Щом се мръкнеше, те тръгваха из града и знаеха къде има мадами, които се събличат, без да пускат пердетата.
На тази техника викаха още „перде кириз”.
Някои пердекиризчии си носеха стълби – най-удобните гледни точки бяха на някой клон – точно срещу прозореца. Е, имаше и жертви на счупени клони.
Храмът на бройкаджиите обаче беше банята „Цар Симеон”. Поне половината пловдивски комсомолци от 60-те години бяха минали през купола на този храм. На най-високото имаше прозорчета и оттам можеха да се бройкат голи мадами.
Миналата година в Сарагоса беше световното Експо. Там България се представи с макет на Панагюрското златно съкровище, а унгарците – с един тъмен коридор с дупки по стените. През дупките можеше да се види баня с голи маджарки в нея.
Познайте пред кой павилион чакаха повече хора?
На купола на банята имаше прекалено голям наплив от жадни за женско голота младежи, така че трябваше да търсим и по-достъпни образи.
Порно списания, разбира се нямаше, но по-смели търговци рискуваха и продаваха тайно преснимани от незнайно къде разголени красавици. Алъш-веришът вървеше най-добре в района на Дома на народната армия – там постоянно се въртяха войничета, повечето жертваха по 15 стотинки, колкото вървяха снимките, и тичаха да се усамотят в кенефите.
При съществуващия дефицит на храна за сексуалните ни фантазии бяхме готови на всичко.
Един приятел събираше с години вестник „Народен спорт” – единствено там можеха да се намерят снимки на жени с голи бедра – или баджаци, както им викахме.
Всъщност като си помисли човек – „Народен спорт” си беше нашенския „Плейбой”.
Как никой не се сети за това, че да го забрани.
Много възбуждащи бяха карикатурите на някой си В.Андреев във вестник „Стършел”. Художникът много обичаше да осмива зозите от онова време и ги рисуваше с големи деколтета и кръстосали крака – респективно заголили баджаци.
И като потеглеше фантазията ни от страниците на вестника…
По-културните и заможни момчета пък си купуваха албуми с репродукции от стари майстори – не заради майсторите, а заради „Голата маха”, примерно.
Аз пък имах един албум със снимки на статуи на голи жени от „Петродворец” в тогавашния Ленинград.
Много обрати съм предполагал, че може да се случат в живота ни, тайно съм си мислил, че един ден може да стане даже така, че с прост паспорт в ръка свободно да излизаме зад граница, но че всяка нощ всеки ще може да гледа свободно по телевизията и ибани, и минети, и каквото се сети човек – никога не съм се и надявал.
Само че който цяла нощ гледа порно, каква работа за родината може да свърши на следващия ден?
Може би затова вече сме на последно място в Европа по производителност на труда.
Но рано или късно ще наваксаме пропуснатото, ще се нагледаме и страната ни ще тръгне напред.
Re: Вицове, разкази, случки
Двама каубои в Тексас стоят един бар . Отвън минават 10 конници-мексиканци. Единия каубой казва на другия:
- Оня мексиканец вчера ми спаси живота!
- Кой бе?
- Оня, на коня.
- Че те всичките са на коне!
- Е, де, оня със сомбрерото.
- Че те всичките са със сомбреро.
Ядосан, каубоят вади пищов и стреля по мексиканците:
- Видя ли оня дето ей-сега го убих?
- Да.
- Е, той вчера ми спаси живота
- Оня мексиканец вчера ми спаси живота!
- Кой бе?
- Оня, на коня.
- Че те всичките са на коне!
- Е, де, оня със сомбрерото.
- Че те всичките са със сомбреро.
Ядосан, каубоят вади пищов и стреля по мексиканците:
- Видя ли оня дето ей-сега го убих?
- Да.
- Е, той вчера ми спаси живота
- Darlin`
- Глобален модератор
- Мнения: 3284
- Регистриран: 14 май 2008 12:17
- МПС: BMW 530xd GT
- От: Пловдив
Re: Вицове, разкази, случки
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята:
- Хайде тази вечер да се разменим на кръст - нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили ...
На следващата сутрин в едната палатка се води разговор: - На мен много ми хареса. А на теб? - И на мене - то било много хубаво. - Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените...
- Хайде тази вечер да се разменим на кръст - нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили ...
На следващата сутрин в едната палатка се води разговор: - На мен много ми хареса. А на теб? - И на мене - то било много хубаво. - Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените...
Преди - Daewoo Lanos`98 1.4
- The Stig
- Модератор
- Мнения: 2761
- Регистриран: 20 мар 2010 19:43
- Skype: hihit_
- МПС: Audi A3 8P / Lanos
- От: Плевен/Белене
- Име: Стефан Арабаджиев
Re: Вицове, разкази, случки
Не го очаквах този край...Darlin` написа:Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята:
- Хайде тази вечер да се разменим на кръст - нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили ...
На следващата сутрин в едната палатка се води разговор: - На мен много ми хареса. А на теб? - И на мене - то било много хубаво. - Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените...
- Darlin`
- Глобален модератор
- Мнения: 3284
- Регистриран: 14 май 2008 12:17
- МПС: BMW 530xd GT
- От: Пловдив
Re: Вицове, разкази, случки
Точно това написах и във ФБ на човека, който го сподели
Преди - Daewoo Lanos`98 1.4
- The Stig
- Модератор
- Мнения: 2761
- Регистриран: 20 мар 2010 19:43
- Skype: hihit_
- МПС: Audi A3 8P / Lanos
- От: Плевен/Белене
- Име: Стефан Арабаджиев
Re: Вицове, разкази, случки
Ако не изпратш това поредно глупаво съобшение в следващите 10 секунди на
най-малко 8 500 000 човека, един син динозавър придружен от патладжани
мутанти и Телетубиси - зли педерасти ще дойде да изяде цялата ти фамилия
утре в 17.30 ако попаднеш в първата група и в 18.00 ако си във втората!
а можеш и да се предпазиш от това, ако престанеш да изпращаш тъпи
съобщения....
най-малко 8 500 000 човека, един син динозавър придружен от патладжани
мутанти и Телетубиси - зли педерасти ще дойде да изяде цялата ти фамилия
утре в 17.30 ако попаднеш в първата група и в 18.00 ако си във втората!
а можеш и да се предпазиш от това, ако престанеш да изпращаш тъпи
съобщения....
- Darlin`
- Глобален модератор
- Мнения: 3284
- Регистриран: 14 май 2008 12:17
- МПС: BMW 530xd GT
- От: Пловдив
Re: Вицове, разкази, случки
Девойка отива в черквата да се изповяда:
- Отче, съгреших четири пъти…
Свещеника вади един калкулатор и започва да изчислява нещо. След малко казва:
- Иди, дъще и прочети шест пъти „Отче наш“.
След една седмица девойката отново идва да се изповяда:
- Съгреших, отче. Три пъти съгреших…
Свещеника отново вади калкулатора и започва да смята. Смята дълго и накрая вдига глава, и казва:
- Иди, дъще и съгреши още веднъж, че тука едни шибани дроби се получават….
- Отче, съгреших четири пъти…
Свещеника вади един калкулатор и започва да изчислява нещо. След малко казва:
- Иди, дъще и прочети шест пъти „Отче наш“.
След една седмица девойката отново идва да се изповяда:
- Съгреших, отче. Три пъти съгреших…
Свещеника отново вади калкулатора и започва да смята. Смята дълго и накрая вдига глава, и казва:
- Иди, дъще и съгреши още веднъж, че тука едни шибани дроби се получават….
Преди - Daewoo Lanos`98 1.4