Такааа, направихме планираната обиколка и започнахме отпуската.
Та реших да споделя впечатленията си...
В петък вечерта (след 19:00) направихме първия преход Варна Бургас... То си е като градско каране
В събота тръгнахме от Бургас към Малко Търново и бяхме на границата около 10:00 часа. Пътя го ремонтират сериозно и изцяло...
Но с наближаване на Малко Търново нещата се изместват към пълна разруха... Добре познатия обход (на международния път) по черен път през горичката за около 2км си е все още там. Без никакви изгледи да се възстановява истинския път...
На входа на Малко Търново има бензиностанция на Петрол (да не я объркате с първата неработеща бензиностанция). Добре е там да заредите пълен резервоар. Тук бензина е доста по-евтин от Турция и Гърция.
Границата от българска страна - безпроблемна, и отнемаща 2 минути.
30 секунди за винетката - представя се отрязъка, и 30 сек. за Гранична полиция и митницата - да хвърлят поглед на нас и децата.
Останалата минута - свободен разговор за времето и политическата обстановка
От турска страна - чакане при граничарите около 5 минути (сканиране на паспорти и т.н.). И около 1ч30мин митницата да удари печат че съм с автомобил. Опашката бе огромна. Не съм виждал подобна опашка на този пункт. Обикновено съм минавал турската страна за около 15 минути общо....
От там нататък - хубав трилентов път, който плавно преминава в четирилентов, а след това и към две много разделени платна по 2 ленти+аварийка... Но си е нормален междуградски път...
Около Лозенград (Kirklareli) има Шел бензиностанция и е добре да си купите от там карта за магистралите. Друг шанс няма да имате...
Аз карта имах, та затова не се отбивах по бензиностанции. Но в самия Лозенград има добър супермаркет (при идване от България се пада вдясно на движението след второто кръгово движение. От там взехме водички, кроасанчета, банани и т.н. за изпът...
Нататък - спокойно каране по идеален прав четирилентов път до магистралата. На входа на магистралата е добре да си чукнете картата въпреки, че бариерите са вдигнати. Така системата няма да ви вземе сумата за цялата магистрала от Истанбул до Одрин а само от конкретното място откъдето си влязъл на магистралата. В конкретния пример ако не бях чукнал картата до Лозенград, в Одрин щяха да ми вземат от картата 7TL все едно съм пътувал по магистралата от Истанбул, а сега реално ми взеха 2TL... Това важи и при пътуване към Истанбул, но там разликата е по-малка (ще спестите 2TL)....
Магистралата - идеална с 3 ленти+аварийна. Без идиотски ограничения и т.н. Пускаш темпомата и въртиш геврека.
Одрин - голямо село. Поразгледахме тук таме силно рекламираните джамии (особено известната Селим джамия)... С цялата цигания около тях... Потърсихме българската църква "Св.Георги"... Чест прави на турците, че имаше доста табели към нея, но бяха доста объркващи.... По едната 'следа' стигнахме до едни сокаци, където маздата почти опираше огледалата в къщите около нея, а насреща се опитваше да премине кобила с малко конче свободно пуснати.... Абе - като във всяка уважаваща себе си циганска махала...
Как да е - намерихме църквата, отворихме я (има звънец, защото иначе е заключена). Запалихме по свещичка и тръгнаме нататък.
Тъкмо се качваме в колата и настана един вой - все едно слушате сирените на 2 юли (с разминаващото се ехо от различните източници)... Жената чак се уплаши защо вият сирените... Успокоих я, че не са сирени, а просто 'койота на минарето вие'
(дано не се обидят колеги мюсулмани, ама това си е ужасна шумотевица точно в 13:30 часа).
За щастие - не бе прекалено продължителен воя.
Преминахме живописния мост над река Тунджа и заседнахме в първото ресторантче. Както навсякъде в Турция - никой не знае чужд език... Разбрахме се как да е. И както навсякъде в Турция храната бе перфектна. Цените - по-високи от нашите, но не прекалено....
И по стар турски обичай - персонала на ресторанта те изпраща до изхода с усмивка... Кога ли нашите хора ще се научат, че туриста трябва да остане доволен и трябва да бъде глезен без сервилност, а с гостоприемство???
От там - на 3-4 км бе Турско-Гръцката граница. От турска страна едни гишенца с номера, които никой не знае какво означават. Тълпа без никакъв ред. Никой не знае чужди езици а нещо питат (ама на турски). С ръце/крака успяха да обяснят, че ги интересува дали влизам, или излизам от Турция??!?!? При условие, че от печатите в паспорта всичко си личи... Така минах и митницата - на гишето... На гръцка страна - пак гише, но хвърлят един поглед на паспортите и - напред...
Пътя в гръцко - доста по-зле от това, което бе преди 2 години... Дупки, неравности. Но без безумни ограничения. Понятно направен и без спъване на трафика... След няколко десетки километра се качваме на магистралата от Турция (долния път) и за нула време сме в Александруполи. За съжаление големия паркинг на пристанището бе затворен (нещо се работеше по него), та затова малко пообикаляхме докато намерим място. За късмет място за паркиране се освободи точно под прочутия фар. Разправях на децата малко по история и как Дедеагач е бил българско пристанище и там се е намирал беломорския български военен флот. Гледаха ме малко невярващо... Пихме по едно кафе с портокалов фреш, напече ни слънцето, въпреки, че бе около 17:30 часа. Реших, че още 500+km ще ни дойдат доста за този ден, затова резервирах две стаички в добре познат хотел до пристанището на Солун.
Учуди ме, че са смъкнали цените с почти 40%. Не знам дали е заради това, че съм бил вече там веднъж. Директно ме попитаха за имената, и веднага допълниха - 'от Варна нали'. Явно компютърната им система е добра. Както и да е - отлепихме нататък.
Пак качване на магистралата и следващите 300+km прелетяха за по-малко от 3 часа (не съм смъквал още логовете от GPS-а - по-нататък ще дам по-точни данни). Без никакви нарушения от моя страна (поне не съм забелязъл такива).
Солун - трафика ми се стори доста по-малък отколкото преди 2г... Кризата явно ги е ударила наистина...
Посрещнаха ни гостоприемно. Регистрацията отне няколко секунди - имали ми данните в компютъра. Само допълниха в системата номера на кредитната ми карта (за гаранция). Подземния паркинг е доста скъп, но бе и почти празен. Оставих колата, взехме по едно душче (за вана нямаше време) и веднага скокнахме в една добре позната таверна. Предните пъти - препълнена. А този път - практически празна. Може-би защото бяхме много рано (около 21:30)... Не знам. Или и там кризата се е отразила. Цените там промяна нямаха. Но кухнята си я бяха запазили. И разкошните октоподчета на скара, и печените сардини, разпадайки се като крем... Ароматните салатки с доматчета от Санторини и добре узряла фета...
И узото разбира се. За маслинките с зехтин - няма смисъл да разказвам...
На другата сутрин - разкошна закуска в хотела, освободихме стаите, натоварихме багажа и се насочихме към Бялата кула. Стачкуващите се бяха разположили с палатките и плакатите си точно около кулата, та миришеше на тоалетна, ама нейсе...
Децата си взеха по една слушалка на английски да се ограмотяват за историята на кулата, а аз поради голямата жега скокнах веднага на върха (кулата я гледах предишния път). Хем гледката хубава, хем прохладно в сянката на върха на кулата
Как да е - разгледахме кулата. Направихме разходка покрай морето и отскочихме до църквата Свети Димитър. И там запалихме по една свещичка (гърците не пропускат да сложат ценоразпис на свещите).
Напече ни слънцето и решихме да се товарим в колата и да бягаме в по-студените краища...
До Метеора бяха около 230км, като от тях около 180 са магистрала. По-точно 2 магистрали, за които плащаш по 2.80 евро.
За щастие имаше свободни места в един хотел, в който сме били. Цените отново бяха с около 40% по-ниски. Разтоварихме багажа и скокнахме до манастира Гранд Метеора... Вход 2 евро... Жените с панталони са задължени да сложат поли - раздават ги на входа.
Блееш насам натам, като основното е да се наслаждаваш на разкошната гледка. Не е добре за хора с клаустрофобия (минава се през тесен проход, издълбан в скалата) и за хора с аероакрофобия (височините са внушителни)... Децата много се радваха на гледките и разглеждаха с интерес.
Манастирите позатвориха около 17:00 часа и затова се насочихме към таверните. Тъй-като бях поизморен усуках едно узо с бира. Похапнахме и се насочихме към хотела. Гледката от терасата бе разкошна - гледаш точно 'метеорите'(камъните) с накацали върху тях манастири.
Благодарение на анестизията с узото и бирата, а и жегата през целия ден (беше около 35С в 17:00 часа) заспахме като къпани в 20:00 часа.
На сутринта - добре, че позакъсняхме със ставането, иначе щяхме да се бием в ресторанта с 5-6 автобуса японски туристи за шведската маса
Похапнахме както подобава, натоварихме багажа и отново се качихме по манастирите. Температурата бе над 25С, но усещането бе като за над 35С... Изкатерихме няколко манастира, до които японските туристи не смееха да се качат (бяха доста възрастни), затова само ги снимаха с огромните си фотоапарати. Поразгледахме още няколко интересни неща и се спуснахме към Калампака за да вземем сувенирчета...Срещнахме една българка, която с чист търговски трик ни почерпи с безплатно безалкохолно, 'русо' кафе и локумчета, за да можем да преглътнем цените
Взехме каквото ни трябваше и драснахме към България. Първите 50-60км докато се излезе на магистралата са с доста завои, но добър тесен път. Магистралата - идеална. Единствено редовното 'мърморене' на ГПС-а за камери около пътя раздвижваше малко монотонното пътуване на темпомат. От една магистрала към друга, от там - към трета, след това четвърта...
За нула време бяхме около границата. Спряхме да похапнем в едно гръцко ресторантче в селце около пътя. Собственика изкара домашни маслинки и домашен зехтин. Облизахме си пръстите. Сина и снаха му не ги обичали, защото били прекалено ароматни...
Минахме границата без да слизаме от колата - почти транзит (нашите граничари бяха на гръцката граница)...
От там настана екшъна - всеки 1-2км ограничение 40-50-60км... Разрешено изпреварването в завой без никаква видимост, и забранено изпреварването на прав участък... Или пък след много завои - край на ограничението за изпреварване, но заедно с ограничение на скоростта 60км/ч. Т.е. ако не искаш да нарушиш едното от ограниченията няма как да изпревариш дори и бавно движещ се с 60км/ч камион. Безумен път с безумни правила...
До София - мъка... И полицай на всяка крачка. Минах по околовръстното към Костинброд. От там - Петрохан. Дупка до дупка. И всеки когото настигам решава, че е длъжен да се гони с мен... Утре ще огледам гумите и джантите, че скочих в няколко огромни трапа и то с външната гума в завой...
Как да е - по светло вече си бях в Берковица, а няколко минути след това - в ресторантчето на едни приятели за разбор, който продължи до към 2:30 или 3:00.... Тъй-като разбора бе труден, не мога да кажа точното време на приключване
Средния разход докато стигна до Турция бе около 6.9-7.2л/100, но магистралите го вдигнаха въпреки равномерното каране до около 7.8л/100. Като въведа данните - ще споделя по-точно как стоят нещата...
. До горското ще съм. Има един голям паркинг и заведение на пясъка, там, (малко след ламаринения паркинг с гаражите клетки)Бунгалата вече са остарели обаче. До ДВСК има храноден и може да се запише човек, та който както иска. Аз него правя (ходя само на обяд, че искам вечерта в гората на верандата на салатка.
Иначе имам чувството, че вече никой не купува дизели- само AMG-та, M-ки и RS. А и новият народен автомобил е Порше. 