Това е така, защото морето ти е под носа 'и може ако искаш и утре да отидеш' (но не ходиш). Също така туристите са ти омръзнали и търсиш малко спокойствие.
Та инициирано от предходната тема (Лято - море, бунгала и комари) реших да пусна и тази тема.
Всяко лято (и зима) си заделям някоя друга седмица за почивка далеч от морето.
По добро стечение на обстоятелствата началото на отпуската съвпадна с планирано планинско мероприятие от мои приятели.
Та екшъна започна в петък на обяд - приключих по-рано работа. Децата бяха с готов багаж.
Само жената реши да се прави на работна и да работи до около 15:00ч.
След като натоварихме целия ОГРОМЕН багаж (включително електрическа китара и кубе към нея) потеглихме към Априлци. Приятелите бяха тръгнали по-рано, което ме подтикна да понастъпя. Което пък се отрази веднага на разхода - среден чисто извънградски разход на Кашкая хвръкна над 10.5л/100км
Но пък в Севлиево настигнахме основната група. След кратко преминаване през магазините за провизии продължихме нататък към Априлци. Пълната група автомобили се срещнахме на паркинга под х.Плевен.
Заключихме колите, натоварихме багажа на товарния лифт и с бодра крачка поехме към хижата...
Бодрата крачка за такива планинари като нас (които виждат планината веднъж-дваж годишно а през останалото време стоят в офиса или колата) трая около половин километър. След това започнахме почивките. Мръкна се. Добре, че някои носеха фенерчета, та да виждаме къде стъпваме по тежкия терен. След има няма 2 часа ходене стигнахме скапани хижата...
Хапнахме и си легнахме като умрели.
Това, щото не знаехме какво ни чака другия ден.
На другата сутрин - свежо ПРЕКРАСНО време. Към 08:00 тръгнахме към връх Ботев. Още на пистата (това си е наклон над 40 градуса и дълга около 800м) групата се поразкъса и се формираха групички от по 2-3...
Заради проблем с глезена твърдо заех ариегарда. Гледките и природата в Северния Джандем са ПРЕКРАСНИ. Единствено смущаващи са доста паметници на загинали планинари в района - напомнят, че в планината няма място за грешки и неподготвени (каквито сме си ние де). Бързо променящото се в планината време продължи да е с нас - 'монтира' един облак отгоре да ни пази сянка. Децата и жената хвръкнаха към върха, а аз първия час кретах заради крака. След това крака забрави, че има проблем. Ама свърши въздуха и започнах да учестявам и удължавам почивките (в някои участъци - 10 крачки и почивка). Изпих сигурно 3-4л вода.
Така след 6-7ч качване се оказах на около 200м(30м по вертикала) под върха със средна скорост в последния участък около 0.5км/ч (наклон също над 40 градуса). Вече бе късен следобед и нашата група вече бе започнала да слиза надолу. Реших, че тоя път няма да се кача на в.Ботев, защото щях да забавя много групата. Обратния път също не бе лесен, но не свършва толкова бързо въздуха.
Така около 18-19ч бяхме обратно в хижата. Смачкани от ходене но доволни от прекрасната разходка.
Хапнахме почти насила и отново се тръшнахме по леглата.
Сутринта в неделята скокнахме рано и в 8:00 бяхме на сянка и прохладно пред хижата, гледайки какво правят истинските планинари. Пиейки си кафето наблюдавахме с бинокъла двама юнаци дето скокнаха до върха сигурно под 3 часа - дори на големите баири държаха изключително бързо темпо и не почиваха като нас.
Хапнахме това, което бе останало от вечерта (почти всичко бе останало). И всеки пое своя път - ние - надолу към колата. По пътя срещнахме голяма група същите пишман-планинари като нас. Успокоихме ги, че ей-сега ще стигнат. Ама вътрешно си завиждахме, че слизаме, а не се качваме
Скокнахме с удоволствие в колата и поехме към Берковица.
В Монтана по пътя термометъра показа 42С. Пристигнахме по светло, пуснахме климатиците похапнахме и отново в леглата...
На другия ден времето се промени, а температурите спаднаха до около 20С. Скокнахме въпреки болящите ни крака до близкия хълм (денивелация около 100м) - учудващо го взехме с много добро темпо и без никаква почивка. Явно човек трябва да спортува.
Така настана срядата и мен ме загложди, че децата трябва да останат още по-доволни от почивката. Бях замислил ходене до Виена. Дори бях взел зелена карта за Кашкая.
Обаче гледайки как хвърчат дните реших, че ще загубим много време в път (1000км във всяка посока са около 12 часа ако няма големи опашки по границите). Което си е 2 дни път.
Та затова реших да променя плана. Бърз преглед в интернет показа, че мога доста изгодно да взема flight+hotel. След час всичко бе решено и купено.
Тръгнахме към София в 08:00 в петък, оставих колата на летището (Илиян ми се обади точно преди качването в самолета
), и в 13:00 вече се бяхме се регистрирали в хотела. Започнахме моментално разходките из музеите (Хофсбург, библиотеката, природонаучния, Св.Стефан), които бяха около хотела. Вечерта хапнахме един виенски шницел с хубава бира и салатка в близкото ресторантче и се почувствахме хора (краката вече бяха посвикнали трамбоването).
В събота - бърза закуска в друго ресторантче и отново - по улиците. Посетихме разкошния аквариум HAUS des MEERES - ако някой ходи в тази посока на всяка цена да го посети. Представлява противовъздушна кула от втората световна война, но вътре има толкова интересни идеи, че ми събраха погледа. Стъкления таван на фоаето е дъно на единия от аквариумите, който пък е под на райска градина. В този аквариум - риби и крокодили (виждаш ги отдолу). А 'райската' градина е тропическа градина, където вървиш по дървени пътечки, а около теб без никаква преграда или мрежи хвърчат разни пилци, маймуни и други гадинки (врявата е доста силна). Дори перилата бяха направени оригинално - прозрачни тръби, които бяха използвани от термитите за магистрала - виждаш ги как бягат вътре нарамили някое листо или храна. Тези тръби влизаха в сградата и можеш да разгледаш термитника, където свършват тръбите. В сградата освен малките и разкошни аквариуми (някои от които с детски стъклени тунели и сфери, където децата могат да гледат като в скафандър вътре в аквариума) имаше и по-голям - около 300000л вода. Дълбок около 10м (чисти се от водолази). С акули, костенурки и други твари. Целия този аквариум е с огромни стъкла и го виждаш целия по вита стълба на няколко етажа вътре в сградата. Когато се умориш от този разкош и искаш да излезеш - чака те аквариум с риби и надпис 'пипни ме'.... Рибките - пъстри, но с вид като шарани от по около 700гр-1кг. И обичат да ги пипаш - стоят около хората и не бягат - напротив. Сами отиват при хората....
След този разкош отидохме в Пратера. И то деня свърши...
В неделята - отново по музеи (на изкуствата). След обяд - на летището, и в 22:00 вече бяхме в ресторанта в Берковица.
Следващата седмица - спокойствие, книжки, ПРОХЛАДА. Навярно не ви се вярва, че когато имаше жълт код заради температурите във Варна и т.н., аз дето съм студолюбив, излизах на обяд навън с дебел анцуг. Вечер - коженото якенце, че ставаше доста по-хладно.
Изкарахме прекрасна почивка. Чак след това не искаш да се върнеш на работа
Така, че не пренебрегвайте планината - морето не е всичко
При първото има по-малко пиене и лежане, повече пот и първобитност, а при второто преобладава основно релакса, с по-малко натоварване 
