Proximus написа:Хех, slowtraveler, недей взима сега навътре леко ироничният ми коментар
Просто съм се наслушал на разкази, че това днешно работене с компютър нищо не е, пък едно време какво било до колко часа през нощта се оставало за да направиш еди си какво и т.н. ...
Темата е за развлечение, и с цел да направим интересна ретроспекция. Така, че не вярвам някой да се обижда от нещо, написано тук...
Така, че съвсем не ги вземам навътре нещата
Но е факт, че сега работенето с компютър няма нищо общо с предишното... Казвам го от личен опит и като инженер по компютърен софтуер...
Само да споделя процеса на писане на програма, и съм уверен, че ще се убедиш в това:
1. Разписваш алгоритъма и пишеш на ръка на листи програмата (дипломната ми работа от средното образование бе на фортран и паскал)
2. Оптимизираш разписването, скъсявайки написаните символи, защото ще ти спести писане след това.
3. Отиваш на перфомашината и започваш да 'кълвеш' символ по символ. Погрешно натиснатия клавиш означава бракуване на перфокартата и да започнеш реда отново с нова перфокарта. Контрола на написания ред ставаше по разпечатани контролни символи, но обикновено лентата на перфомашината бе толкова избледняла, че трябва да гадаеш какво си написал.
4. Номерираш всяка перфокарта с молив, за да можеш да ги подредиш отново ако не дай си боже ги изтървеш или разбъркаш
5. Подаваш кашона с перфокарти на системния администратор, който да ги пусне в машината когато има възможност (обикновено на следващия ден)...
6. В края на следващия ден отиваш за да ти дадат разпечатка от резултата (в най добрия случай), или от асемблатора (с откритите синтактични грешки).
7. При открити синтактични грешки започваш да търсиш в кашона картите от съответните редове. Коригираш ги (т.3-4)... Ако се наложи коригиране на модул (добавяне на перфокарти някъде по средата на тестето), цялото ти номериране отива по дяволите
Разликата е ОГРОМНА в процеса писане/транслиране/стартиране/резултат в сравнение със сегашните.
За разликата с обектното програмиране и наличните готови библиотеки - няма смисъл да се говори. На времето често се налагаше имплементиране на код направо на асемблер за съответната машина....
Който не го е играл този цирк - трудно може да възприеме колко мисли ти минават през главата през деня, в който пакета перфокарти е в изчислителния център, и колко яд се събира, като ти дойдат нови идеи за реализиране/оптимизиране на програмата, ама след като си предал перфокартите