Re: OFF Тopic - случки и размисли от днес

[slowtraveler]

Поехме по хубав асфалт... Горички около нас.. Красота...
Скорост - 90-100км/ч докато зяпаме наоколо. И в един момент - ограничение на скоростта в гората...
И стигаме до контролен пункт, при който пътя е преграден с висока тежка метална врата, а пред нея циркулира военен...
Провери броя на хората, и с мъка отвори вратата (май помагаше и хидравлика)...
Питах го как е пътя към Мурманск... Отговори, че никога не е ходил там....
Ясно - ще караме по ориентири ....
Тръгнах, и почти веднага пътя свърши....
Започна 'грунтовка' ...
DSC01275 by georgievg1, on Flickr
Пътя е много твърд, с остри камъни (притеснявах се за гумите), но може да се кара със 70-100км/ч... Само дето пушилката дето вдигах бе сериозна
DSCN3884 by georgievg1, on Flickr
DSC01278 by georgievg1, on Flickr
На места имаше бетонни полоси, явно за прекосяване на грунтовката от верижни машини....
Да, понякога друсаше малко повече, но се вървеше с що годе добро за условията темпо...
След 15-16 км започна да се появява и асфалт...
DSCN3890 by georgievg1, on Flickr
Явно още го правиха, защото бе суров/незавършен...
След което пътя започна да се оправя все повече...

DSC01287 by georgievg1, on Flickr

Излязохме на федералното трасе Мурманск-Санкт Петербург...
DSC01297 by georgievg1, on Flickr

Преминахме пресечки за градчета и селца с оригинални имена като Полярние зоры, Оленогорск, Мончегорск, Лапландия....
Но елени тук вече не се виждаха...
Съпругата започна да преритва за цигара с кафенце... И в този момент виждам отбивка с надпис Шашличная - КАФЕ...
DSCN3899 by georgievg1, on Flickr
Спирам... Влязохме вътре, а вътре - две тьотки като по филмите... Мудно и леко тъжно стават от масата...
- Кафе
- Да имаме
- Едно
- С гореща вода ли?
- Не много гореща..
- Аха - 'вода из под крана' А шашлички не искате ли?
- Не, хапвали сме..
- Всички така казват, и спират само за кафе с цигарка - тъжно отбеляза
Кафето струваше копейки..
Видях минерална вода и реших да си взема
- добавшьте и водИчки
- водОчки? - очите и блеснаха
- водИчки - натъртих аз. Блясъка изчезна ...
Докато жената пушеше навън, реших да посетя тоалетната... Последвах големия надпис Туалет...
'Къщичката' бе сериозно наклонена, стояща на края на скат (на снимката не се вижда добре)... Дупка по стари селски традиции, която обаче гледаше не към изкопан ров, а към една полянка и тревичките по ската
Ползвах тази, която бе без врата - гледах да не се допирам до нищо
DSCN3901 by georgievg1, on Flickr
Продължихме нататък...
Постоянно преминавахме мостове над големи реки и обширни водни пространства
DSC01290 by georgievg1, on Flickr
DSCN3914 by georgievg1, on Flickr

В далечината се видяха заснежените върхове на Хибините - първия сняг, който виждаме Юли месец (след Трансфагараш разбира се)...
DSC01293 by georgievg1, on Flickr

Пътя летеше... Веднага се усети разликата в манталитета на шофиране...
След релаксиращото и видимо безопасно шофиране по пътя досега, тук се включихме в рали
Накрая си избрах един юнак който караше що годе умерено - с около 140км/ч (при ограничение 100км/ч, и по-ниски)... Камерите не ме притесняваха много - силно се съмнявам да могат да изпратят снимка до България от него край )...
За нула време стигнахме Мурманск... На входа видяхме огромни ремонти на пътя - правят някакви грандиозни детелини с по няколко платна и т.н... Абе - работят хората...
DSC01300 by georgievg1, on Flickr

Да, усещането е като нашенско, само че в по-добрите години на соц-а... В смисъл - чисто, подредено, с театрите, рекламите, паметници, чистички детски площадки....
Е, разбира се се виждат и 'стандартните' блокове, или бабките на пазара
DSC01302 by georgievg1, on Flickr

Приятелите от няколко часа звъняха редовно да се интересуват къде сме, че да ни посрещнели на входа на града...
Казах им да се чакаме в хотела..
GPS ни докара до хотела, който местните наричаха Арктика, а иначе се казваше Азимут.... Като го видях ми стана ясно, че няма начин човек да се обърка - огромна сграда... Която преди цялата е била хотел, а след реновиране преди половин година е разделен на бизнес-част и на хотел... Води се най-високата сграда зад полярния кръг (около 17 етажа)...
Историята е интересна - хотел Арктика е направен 33 година. При атаката на Мурманск немците са се уговаряли и са се хващали на бас на коя дата ще пият в хотела... Не са успели.
1984г стария хотел е разрушен и на негово място е построен този 'мамонт'...

Спрях през хотела. Потърсих рецепцията - на 2-ри етаж... Уговорихме цената, вида стая (приятелите бяха запазили 'полу-лукс' - потвърдихме я)... Настаниха ни на 13-ти етаж (хотела е от 8 етаж нагоре)
Докато водя разговора и зад мен изникна първия от приятелите - Петрович...
И след прегръдките ентусиазирано каза:
- Така, оставете багажа, и давайте да тръгваме, че ни чакат в ресторанта ...
С оставянето на багажа проблеми нямаше, ама казвам да си вземем такси...
Никакви такива - аз съм с колата и няма да пия... Хм...
Все пак имаме многогодишен опит, само че на българска земя с вечери с въпросния човек, това малко ме учуди...
Както и да е - метнахме багажа, натоварихме се в чисто новия Хайлендер на приятеля и отидохме в един ресторант...
Там вече ни чакаха част от приятелите..
И се започна - водки, риба, бира....
Хапнахме скумрия - навярно ви се струва странно... Обаче скумрията нямаше НИЩО ОБЩО с тукашните...
Късо (навярно около 15-20см без главата) но много дебело тяло (ф-5-7см), без характерната миризма на скумрията, а повече наподобяваше херинга...
Студено веяна и грилована... Мозък
Така в сладки приказки минаха няколко часа и решихме да се прибираме... Навън - малко по-светло откакто пристигнахме ...
Местните подсказаха, че обикновено през деня често е облачно, а нощем, когато облаците се разсеят грее слънцето....
Объркана работа ...
Как да е - върнаха ни в хотела. Пуснах камери, фотоапарати да прехвърлят информацията...
Гледката от стаята бе разкошна - на Колския залив и Мурманск...
DSC01306 by georgievg1, on Flickr
Стаята бе доста добре направена - с всичко необходимо, а и доста голяма (навярно към 40-50кв.м.)....
Керамиката в банята бе на Идеал-стандарт...
Имаше вградени в телефона зареждачки за USB и Iphone, като телефона бе и радио, и въобще - медиа-център....
Имаше и голям телевизор, но да си призная - телевизията не съм я пускал - то не остана време...
С това този тежък ден приключи и заспахме, любувайки се играта на слънцето навън, което се опитваше да пробие плътните облаци..

[emil nikov]

"Бургас 63" до зад Полярния кръг Поздравления за изтънчения вкус! Много ми хареса "Жената почна да приритва за цигара с кафенце" ( посестрима ми е . С нетърпение чакам продълженията.

[slowtraveler]

"Бургас 63" до зад Полярния кръг Поздравления за изтънчения вкус! Много ми хареса "Жената почна да приритва за цигара с кафенце" ( посестрима ми е . С нетърпение чакам продълженията.

Е не само Бургас 63... Бях взел и няколко литра винце...
Обаче за мое най-голямо съжаление забравих домашняка, който бях приготвил...

[miroki]

Мислях, че по хотелите прескачат 13 ти етаж.

[slowtraveler]

ДЕН 7: МУРМАНСК...

Сутринта валеше и бе доста намръщено (не ви учудва нали )...
DSCN3946 by georgievg1, on Flickr
Закуската бе добра, но в хотела имаше някаква научна конференция, та половината зала бе заета от 'академиците'... При което явно някой академик държеше цялата зала да слуша колко е важен... Общо взето им се изсмях на надуването...
След което запалих колата и отидох в една компания, която бе и една от причините да дойда до Мурманск...
Този ден бе работен и нямаше нищо интересно за широката публика - върших си работата..
В един от офисите видях това
20150703_113126 by georgievg1, on Flickr
Трудят се хората (за незапознатите - този аквариум е от рибки, които са залепени на всяка бутилка водка Белуга)
След което трябваше да отидем и на един кораб, който се намираше от другата страна на колския залив, преминавайки по моста...
Като Аспарухов мост, но доста по-нисък (под него не минават кораби)... От друга страна като че ли бе по-широк ...
Веднага след преминаването на моста срещнах големи табели на английски и руски - 'автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път'...
'Реших', че дестинацията ни е 'главен път', пък и там си имаше обикновено населено място. Та стигнахме безпрепятствено...
След няколко часа привършихме работа и вече бях свободен - основната и официална задача и цел бяха постигнати...
Преди да се върнем обратно в града колега предложи да се качим на много красиво място, откъдето се откривала видимост към цял Мурманск. Разбира се, че се съгласих...
Пътя бе лош (въпреки, че имаше блокове наоколо)... Но в един момент се откри монумент:
DSC01307 by georgievg1, on Flickr
Оказа се, че на това място през Втората световна война е работила основната противовъздушна отбрана на Мурманск..
Учуди ме, но докато отивахме към мястото видяхме сватба, като фотосесията бе точно на монумента... (буса на горната снимка е на сватбарите)...
След стотина метра преминавайки покрай военна техника (по-съвременна и стара) и землянки достигнахме до търсеното място...
DSC01317 by georgievg1, on Flickr
DSC01319 by georgievg1, on Flickr

Мястото наистина даваше разкошна гледка към града. Въпреки намръщеното време реших да щракна няколко кадъра:
DSC01331 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

По пътя ми направи впечатление колко мека е почвата/мъха... Ходиш като по сюнгер, като постоянно избива вода:


В далечината видях Альоша - доста голям монумент
DSC01326 by georgievg1, on Flickr

Също така и първия атомен ледоразбивач Ленин:
DSC01327 by georgievg1, on Flickr


Красиво място...

[slowtraveler]

Отново запръска и тръгнахме наобратно. Оставих придружителя ми в офиса му и се прибрах в хотела...
Качихме в стаята почти всичкия багаж (ракията, виното, рекламните материали вече бяха раздадени), защото планирахме да останем още 2 дни, и бе добре да го пресортираме за заплануваните нови предизвикателства...
Използвах момента да преместя автомобила да ми е под око... Въпреки, че по принцип джипа е изключително нетърсена от крадците марка в Русия...
А за Мурманск ме успокоиха, че кражби на автомобили по принцип няма... Поради географската специфика...
От Мурманск излизат практически три пътя...
Към Санкт Петербург - в близките 200-300км няма къде да се скриеш - има единствен път...
Към Норвегия - същата работа
На север - военните ще те спрат на 5 километър...
Отклонение от тези пътища е невъзможно - всичко е блата и езера - непроходимо...
Тъкмо приключихме с реорганизацията и телефона ми звънна - айде на разходка из Мурманск - ОК..
Спирка първа - ледоразбивача ЛЕНИН... За съжаление приемния час бе приключил, та огледахме това малко корабче отвън....
DSC01347 by georgievg1, on Flickr
След Морската гара, отидохме до един комплекс, направен от предишния кмет, който за съжаление е починал наскоро...
Започва със спретната църква:
DSC01351 by georgievg1, on Flickr
Фар-наблюдателница, на който обаче не можахме да се качим - вече бе затворен:
DSC01367 by georgievg1, on Flickr
И паметници... Котвата също е паметник...
Там бе и паметника на загиналите в мирно време подводничари... Навярно знаете, че паметника е рубката на извадената АПЛ Курск...
DSC01379 by georgievg1, on Flickr
DSC01355 by georgievg1, on Flickr

Усещането в комплекса е странно - направен е семпло, но се чувстваш съпричастен и близо до трагични събития, за които си чувал много по медиите. Но преди са ти се стрували нещо мнооого далечно и изкривено през призмата на медиите и политиката...
И що народ е измрял за политически амбиции и интереси... Повечето паметници са изградени с доброволни пожертвования на гражданите на Мурманск...
По пътя минавахме покрай театри, кина, силно атрактивни за местното население...
Отидохме до паметника на Умеещите да чакат (моряшката жена):
DSC01410 by georgievg1, on Flickr
След което отидохме до Альоша - отблизо изглежда още по-внушителен. Вечния огън гори...
И на всички паметници има свежи цветя...
DSC01385 by georgievg1, on Flickr
На Альоша също имаше редица от младоженци, които правеха фотосесия пред паметника..
Небрежно и тихо пристигна полицейска кола с пуснати буркани. Обиколи района и продължи по пътя си... През това време младоженците се снимаха пред вечния огън...

Явно си почитат историята...
В случая си мисля, че подобно политическо решение, за налагане, рекламиране и пропагандиране на паметниците, е спомогнало за обединение и създаване на самочувствие в нацията...
От Альоша се виждаше близкото езеро, което е много популярно сред моржовете зимата. Дори имало някакво международно състезание (или световно първенство) тази зима там...
Това било 'офиса' на моржовете:
DSC01409 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

След обширната обиколка на града се насочихме към един азербайджански ресторант съвсем близо до хотела. Оказа се, че азербайджанската диаспора в Мурманск е доста голяма...
Похапнахме добре. След което се прибрахме 'под палещото слънце' в хотела около 00:00 часа, с уговорката на сутринта да бъдем готови за излет...
Отново се полюбувах на среднощния Мурманск от прозореца на хотела..
DSC01423 by georgievg1, on Flickr
За съжаление стъклата не бяха много чисти, а и не можеха да се отварят за да се направи по-чиста снимка (пък и отново бе облачно и слънцето не блестеше)...
Снимката отново е около 1 часа през нощта...

[slowtraveler]

ДЕН 8
МУРМАНСК - ЛОВОЗЕРО-МУРМАНСК
https://www.google.bg/maps/dir/67.99655 ... !3e0?hl=bg" onclick="window.open(this.href);return false;

Сутрешната процедура е ясна - ставане, душ, закуска...
Тъй-като ни бяха предупредили, че ще излизаме на излет изкарахме пуловерите и дебелите якета... Изкарах и високите зимни обувки...
Облякохме се, но якето си го сложих в раницата, защото хотела все пак се отопляваше и бе комфортно...
Неколкократно бях питал колегите/приятели дали не е по-добре да дойда с моя автомобил - да не се наблъскваме в колата им, но твърдо заявиха, че колата е седем местна (Хайлендър) и най-добре да пътуваме с един автомобил...
Докато чакаме да дойдат да ни вземат излязохме пред хотела (жената да пуши)... Мурманския ветрец режеше - дори с трите ката дрехи (тениска, пуловер, грейка, но без северното яке все още) се усещаше студа - бе около +5С...
Прибрахме се обратно в сградата - абе хладничко си е по тези ширини

Към 9:30 се появи колата... Претоварихме от Джипа тенекията сирене (бе предназначена за този колега - той да я разпределя по познатите), сложихме му и няколко 'аварийни' консерви и лютеница, които така и не използвахме до тук... Натоварихме се и тръгнахме да събираме останалата част от групата...
Съпругата предвидливо седна на последния ред седалки
Събрахме още двама приятели и групата придоби следния вид - домакина, съпругата му, ние - трима хубавци на втория ред, и съпругата ми - на третия ред седалки...
В момента в който се 'окомплектовахме' настана лека суматоха - започнаха да се търсят и намират две кожени цилиндърчета, затворени с цип...
Отнякъде изскочи бутилка 10 годишно уиски:
DSCN3954 by georgievg1, on Flickr
От кожените цилиндърчета изскочиха ей тези чашки:
DSC01439 by georgievg1, on Flickr
И работата стана страшна - все пак още няма 10 сутринта Единствените, които не пиеха бяха шофьора и съпругата ми...
За мезе на уискито бе изкаран буркан леко солени краставички (не мариновани)...
Абе може да изглежда странно, ама си подхождаха...
След 'старта', ми бе обяснено, че ще ходим на някакъв комплекс, където ще ни покажат впрегатни хъскита и елени... И ще ни хранят с Уха (рибена чорба) от сьомга...
То било наблизо - някъде към 180км...
Ами хубаво... Ама първо трябвало да се срещнем с техни приятели някъде по пътя...
Шофьора ни натисна педала, и тръгнахме по пътя някъде с около 160-180км/ч... Комфортно возеше Хайлендъра, а и пътя бе широк, ама все пак не бе магистрала...
По пътя се чухме с другата група - била пред нас, ама щели да ни изчакат след разклона за Оленогорск... Тези 110-115км хвръкнаха бързо, и се отклонихме от главния път в посока Ловозеро. Навярно в уикимапия или на сателитните снимки ще забележите доста военни обекти - по пътя всичко бе спокойно и не се забелязваше никаква активност...
След няколкостотин метра видяхме спрял автомобил на една отбивка - това бяха нашите хора...
Веднага спряхме и ние - за да ни запознаят с останалата част на групата... Ако си мислите, че запознаването не трябва да се полее - лъжете се
Изскочиха онези чашки, уискито, краставичките... Накъде без българското сирене - въпреки опита да им кажа, че не е добра идея, тенекията сирене (4кг) бе отворена...
DSC01442 by georgievg1, on Flickr
Та позапознахме се на отбивката, и след като уискито застрашително намаля, изляхме саламурата на сиренето, поне да може да го приберем, се качихме по колите и продължихме...
По едно време пак спряхме, защото не бяха сигурни за пътя/отбивката към търсеното място... Историята се повтори
Докато се освежавахме с остатъците от бутилката бе проведен телефонен разговор и се установи, че отбивката е правилната (дали спирането не бе направено умишлено, за да се 'освежим' - не знам)..
Излязохме на черен път и започна да ръми... Но на нас вече не ни правеха впечатление такива дребни особености на северния климат...
Достигнахме до точката, където трябваше да оставим автомобилите, и щеше да ни чака водача..
Посрещна ни младеж около 36г с две хъскита...
Жените придобиха 'дъждобранест' вид
DSCN3961 by georgievg1, on Flickr
На младежа и на кучетата не им правеше впечатление ръмежа
DSCN3962 by georgievg1, on Flickr
DSCN3963 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

Тръгнахме по един черен път (навярно заради шоуто, защото пътя си бе напълно проходим за нашия тип автомобили)...
Като погледнах пътя си помислих, че ще станем на малачета в тази кал....
Обаче бях изключително учуден като стъпих на пътя....
Много твърд, без грам глина... Не се пързаля и не лепне по обувките... Все едно вървиш по сбит пясък...
Движехме се спокойно под ръмящия дъжд...
DSC01522 by georgievg1, on Flickr
След около 400-500 метра достигнахме една юрта:
DSC01512 by georgievg1, on Flickr
Поканиха ни вътре...
Юртата отвътре бе облицована с еленови кожи, гореше огън, но не бе запушено - вентилацията през този 'комин' бе прекрасна....
Осветлението бе с акумулатор...
Посрещна ни домакинята с руски чай...
DSCN3967 by georgievg1, on Flickr
Пийнахме чая, а през това време домакинята разказа интересна история....
Започна с историята на сибирските хъскита - хъскитата били работните кучета на ескимосите. Затова им викали Ески или Хески...
Обаче руснаците смятали, че кучетата са прекалено малки за същинска работа и постепенно са затрили породата...
Няколко екземпляра обаче били пренесени в Америка/Аляска...
Общо взето и там се смятали за нетолкова работоспособни кучета... До момента, в който в Аляска (град Ноум) през суровата зима на 1925г избухнала епидемия от дифтерит, а нямало серум...
Решили да пренесат серума от Анкоридж (на около 1600км) с влак и кучешки впрягове - поради лошото време (температури под -50С и вятър над 100км/ч) не можели да ползват нито самолети нито кораби.
Като за кучешките впрягове трябвало да изминат 'само' 1085км, които изминали за малко над 120 часа... Така бил издигнат паметник на водача на впряга, който е влязъл в града (да, преноса е бил с щафета, а този, на който е издигнат паметника не е изминал най-голямото разстояние)...
Тогава се убедили, че това иначе неголямо куче може да върши много работа със сравнително малко храна... След тази реклама породата получава сериозно разпространение...
Така започнало да печели и състезания по теглене на шейни...

След историята на породата рускинята започна да разказва за историята на тяхното начинание - искали да се откъснат от матрицата... И решили да заживеят сред природата. По една случайност на едно изложение на впрегатни кучета имало подготвен цял впряг за клиент, който се отказал от него... И така те се сдобили с така мечтания впряг...
Зимата се придвижвали със шейните, усъвършенствали уменията си... И решили да вземат под аренда за 35 години една доста голяма площ за да развият това като туристическа атракция.. Така включили в 'играта' и северни елени...
Обясняваше увлекателно за различните кучета като характер. Че съвсем не най-старото куче е водача - напротив, водача се ражда такъв... И в момента водач им е едно съвсем младо куче - на около година и половина... А едно от най-ценните качества на водача (което се срещало доста рядко) било водача да се обръща назад, и да връща впряга обратно ако собственика е паднал...
Така създали това място, в което отглеждат и своя едногодишен син... За мен не бе съвсем разбираемо как се оправят в гората/тундрата, след като най-близките населени места са на над 12 километра по пряка линия...
Как имали проблеми първо с кучетата - година живяли в една юрта с тях, но се убедили, че трябва да има йерархия - иначе ти се качват на главата (започнали да гонят/нападат елените, а в същото време не пазели от мечки)... Как взели освен работните кучета, но и кучета пазачи, които пък отпъдили мечките...
Както и да е - след няколко поредни въпроса от моя страна, на които любезната домакиня отговаряше обстойно, започнах да усещам известно напрежение - 'събутилниците' ми очакваха с нетърпение да спра с въпросите, за да преминем нататък...
Домакинята извика съпруга си, който да ни разведе из имението...
Първо отидохме до едно леко заграждение (мрежа), зад което бяха елените... Елените докато ни видяха и веднага дойдоха за лакомство - домакина бе донесъл една торба от нещо като храна за водни костенурки - тричаво едно такова... Ама елените си падаха по него
DSC01463 by georgievg1, on Flickr
DSC01479 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

След като 'нахранихме' елените, отидохме при сибирските хъскита...
Много ни се зарадваха... (тук може да видите, че облеклото ми е точно като за Юли месец )
DSCN3987 by georgievg1, on Flickr
Животните бяха изключително дружелюбни:
DSCN3995 by georgievg1, on Flickr
DSCN4001 by georgievg1, on Flickr
И позираха с кеф:
DSCN4002 by georgievg1, on Flickr
През това време момчето обясняваше за нрава на всяко куче...
DSC01489 by georgievg1, on Flickr
Видяхме как едно от кучетата скокна като котка и прескочи оградата
DSCN4009 by georgievg1, on Flickr
Пъргави животни, които наистина си чакат физическото натоварване... Иначе като податливост на дресировка - никаква
А това тук са пазачите... Втория не го виждате, защото го е страх от комарите, и едва си показваше муцуната от време на време
DSC01494 by georgievg1, on Flickr

Спиралата отпред гори против комари...

След разглеждане на животновъдния свят се върнахме към същината - върнахме се в шатрата за хапване и пийване...

[slowtraveler]

Хапнахме, пийнахме и тръгнахме на обратно към автомобилите...
Прецапахме в сладка приказка до колите...
А там - ха познайте
DSC01531 by georgievg1, on Flickr
Започнахме всичко отначало
Появиха се и пелмени (в този термос)..
DSC01541 by georgievg1, on Flickr
Изпихме и тази бутилка, ударихме едни танци на полянката...
След което се натоварихме по автомобилите и се върнахме в Мурманск... По пътя някои оклюмаха и го проспаха...
Аз уж бях буден, ама връщането ми се стори като миг..
Вечерта си почивахме..

[slowtraveler]

ДЕН 9:
Мурманск-район 49 км - Мурманск
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9C%D ... !3e0?hl=bg" onclick="window.open(this.href);return false;

След стандартната сутрешна процедура отново се облякохме 'като за излет'...
Минах през близкия магазин и взех няколко водки, че като видях темповете на консумация, и се поуплаших да не засмучем въздух
Освен това предния ден се бяхме чули с децата и ги питахме какво да им вземем... Отговора и на двете деца бе еднакъв - Водка - останалото си го имаме
Та затова взетата водка бе малко повече - част от нея оставих в колата, за да не се подлъжем да я изпием и нея...

Общо взето историята се повтори - дойде колегата да ни вземе (все пак бяха почивни дни и никой не работеше)...
Натоварихме се и отпрашихме... По пътя този път дегустирахме водка ...
По пътя се виждаха отклонения за известни забранени градове... Като Североморск 3 и т.н...
Но ние си карахме по главния път... Времето - дъжд, слънце, дъжд... Като от време на време дъждеца започваше да лепне по стъклото като суграшица... Ама иначе бе топло де - някъде около +5С...
Стигнахме до Турбазата, което на времето е било място за отдих на военни, като на всеки са били дадени няколко кв.м. 'брегова площ' на брега на хубаво езеро (не язовир)....
Плажът бе прекрасен - отново ситен пясък, широка плажна ивица...
DSC01587 by georgievg1, on Flickr
'Яхтата' бе паркирана пред 'турбазата' на приятелите:
DSC01580 by georgievg1, on Flickr
Имаше и резервен тримаран, направен от подръчни материали - т.е. от допълнителни подвесни резервоари за изтребители и друга летателна техника Ами какво да се прави - само това го има в излишък....
DSC01581 by georgievg1, on Flickr
DSC01589 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

Къщичките наоколо бяха живописни - направени с мерак, но от подръчни материали:
DSC01596 by georgievg1, on Flickr

Цветята на тези ширини винаги са на голяма почит (това го забелязахме и в Норвегия):
DSC01604 by georgievg1, on Flickr

Влязохме в 'нашата' къщичка, където температурата бе 7С, и продължаваше да се покачва (тук вече е 9С)
DSC01612 by georgievg1, on Flickr
Няколко думи за 'вилата':
Първия етаж представлява сложени един до друг 20" контейнер и каросерия на някаква северна военна машина...
Повдигнати са от земята на бетонирани варели от масло - за да може снега спокойно да преминава отдолу... По този начин не трупало преспи според тамошните...
За удобство на контейнера бе заварена и корабна врата:
DSC01629 by georgievg1, on Flickr
Тези помещения се ползваха за гараж/склад... Паркирани вътре бяха АТВ, моторна шейна, двигатели за лодка, шейни (за дърпане от моторната шейна) и т.н....

Втория етаж бе едно помещение, в което се влизаше през пода през стръмна 'корабна' стълба...
Помещението бе дървено, но добре направено - с ламинат, щори на прозорците... Хубава гледка към езерото ..
И МНОГО яка печка... Печката вдигна температурата в голямата стая (по площ - колкото два 20" контейнера) за около 10 минути с над 20 градуса..
Жените се захванаха да правят уха от сьомга:
DSC01617 by georgievg1, on Flickr

Ние разпалихме едно сгъваемо барбекю и подхванахме шашликите, и още няколко сьомги разбира се:
DSC01623 by georgievg1, on Flickr

Шейната на фона е с интересни плазове - правени са саморъчно от някаква пластмасова много здрава тръба...

Седнахме, похапнахме, подкрепихме се и решихме, че е време да поплаваме ('капитана' бе трезв)..

Проверихме спасителното оборудване:
20150705_130252 by georgievg1, on Flickr

И подготвихме парахода за плаване:
DSC01633 by georgievg1, on Flickr

Разбира се хвърлихме вътре няколко спасителни ризи, колкото и безсмислено да изглежда това действие в момента...

Отплавахме, а част от жените останаха да довършат приготовленията за втората част от хапката, като ни проводиха махайки все едно отиваме на дълъг подводен поход:
DSCN4027 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

Малко след отплаването настана гузна тишина...
Която бе разбрана правилно, като незнайно откъде се появиха онези вълшебни кожени цилиндърчета
DSCN4037 by georgievg1, on Flickr

Водката е Тельняшка - хубава водка... Така се казват синьо-белите военноморски потници...
На бутилката долу е гравирано : Крепче только дружба!

Реших, че е прекалено детски да замезвам със сникерс, та затова приложих друга методика - след изпиване на водката топваш чашката в езерото и замезваш с езерна вода

Така достигнахме до другия бряг, където е полу-тундра...
DSCN4055 by georgievg1, on Flickr

Красота... Брезите - ниски като храсти...
Гледахме, разхождахме се, поогледахме се за гъби - за съжаление нямаше...
Като няма гъби, довършихме бутилката...
Стана въпрос за гъбите - в тази част на Русия са големи маниаци на тема гъби - събират, ядат, правят хайвер от гъби и т.н...
Оказа се, че в тази част на света не са чували за отровни гъби - всички са ядливи...
Така се поразходихме из дивото, след което се качихме обратно на 'яхатата' и се върнахме да продължим с банкета...
При швартовката някои започнаха да дават признаци на умора
DSCN4064 by georgievg1, on Flickr

Но шашликите ги посъбудиха
DSC01639 by georgievg1, on Flickr

Похапнахме доволно, довършихме още някоя друга бутилка водка и с един юнак, с който сме влизали в морето зимата, ама излизайки от горещия басейн на Св.Св. Константин и Елена до Варна (Дружба), решихме, че е време да се поразхладим.
Бях си взел банския, но докато си пийвах от езерото видях каква е температурата на водата, и реших, че заедно с банския все пак съм си взел и разсъдъка...
Та затова само навих крачолите под палещото северно слънце (дъжда, който ни валя на лодката бе спрял)...
DSC01645 by georgievg1, on Flickr
DSC01649 by georgievg1, on Flickr
Разбира се приятеля е свикнал с такива условия, и реши, че водката тъкмо го е загряла и е време да поизтрезнее...
Направихме една задружна снимка:
DSC01666 by georgievg1, on Flickr

След което приятеля отиде да си поплува!
DSC01671 by georgievg1, on Flickr