Шапки долу пред ченгетата
Те хванаха похитителите, но могат да мечтаят за премиите на магистратите
Мартин Карбовски
Всеки ден ги срещам. Понякога се извиняват, че им се налага да работят, учтиви са, но са далеч по-упорити от журналистите. Разследват всички ужасни дребни неразбории, които журналистите отминават с пренебрежение - цигански скандал, пеене на висок глас през нощта, съсед, ударил шамар на съседа, леки катастрофи с възгордели се момичета, които знаят, че полицаят срещу тях никога няма да си купи колата, която те вече за трети път удрят. Всеки ден гледат трупове, прибират разкъсани тела или оставени да изгният парчета от човеци. Ако ги питаш колко получават, те се гърчат като на разпит и не им е удобно - получават по 700 и малко лева.
Последния го срещнах в село Остров, Оряховско. Пътят между селото и Оряхово е като от Втората световна война, някъде в Русия. Целият в ями и обледенен, храстите край Дунава се чупят под тежестта на леда. Полицаят е дошъл чак от Монтана, за да разследва поредната открадната желязна врата от двора на една бабичка. Свършва работата и пита кмета може ли някой да го откара обратно. Няма кой. Полицаят вади късмет - на центъра спира автобусът, онзи междуселският. Униформеният се качва и пита къде се продават билетите. Сяда кротко, а няколко местни го гледат и цъкат с език. Полицаят не разбира защо, денят за него протича нормално.
Едни ги наричат "ченгета" с омраза, други ги наричат "ченгета" с възхищение. Разследващи полицаи, подпрели бюрото с джанта и работещи на собствен компютър. Разправят се с най-лошата част от живота. И го правят заради тръпката, почти никога за пари.
Не са идеални, но са за предпочитане пред останалата част от правораздавателната система в България. От тях се иска да действат бързо и те бързат, колкото могат. По тях крещи и ругае всеки разбирач на закона, пред съдия и прокурор същият мълчи като пукал и извива гръб. Не става дума за сравнение между коледните премии на съдиите и това, което ще получат разследващите ченгета по празниците. Не става дума дори за това, че на празниците ченгетата работят. И че правят онова, от което всички бягаме като от дявола. Тези, невзрачните, дори хванаха хората, които отвличаха хора за милиони. Утре поредният адвокат, съдия или прокурор ще намекват как това не са точно онези хора, които е трябвало да бъдат хванати. Първото съмнение, което ще бъде подхвърлено, е, че полицията е хванала, който си иска, а не онези, които трябва. Въпреки ДНК експертизите, въпреки разболелите се вещи лица, въпреки болните адвокати, въпреки цялата система, която дава на родния престъпник повече права от онези за героя на социалистическия труд... Въпреки всичко полицаят работи. Да му се чудиш на акъла.
Време е някой да каже добра дума за него. С всичките им кусури редовите полицаи са по-готини и свестни от всички онези, от които зависи денят ни. Повечето хора признават - полицията си свърши работата а в съда какво стана - не разбрахме. Полицията все още говори на нормален език дори когато псува и бие. Но по-често нея я бият и й се нахвърлят, като че ли тя трябва да изпере всичкото мръсно пране на държавата.
Тия дни полицията отвърна на удара. Тайничко й се зарадваха обикновените хора. Обикновените българи нямат проблеми с полицията. Проблемите са някъде другаде - по-високо и по-напред в редиците на властта. Дано някой ден полицията стигне и до тях. Дотогава ченгетата да продължат да правят това, което направиха тази седмица - да хващат. Да хващат за пореден път, докато някой друг обира премиите и работи на топло. Животът е несправедлив - ченгетата знаят най-добре това.
