Daewoo & Chevrolet Club Bulgaria

Навярно сте забелязали, че хората по морето се забелязват доста лесно, защото са бели за разлика от почернелите летовници.
Това е така, защото морето ти е под носа 'и може ако искаш и утре да отидеш' (но не ходиш). Също така туристите са ти омръзнали и търсиш малко спокойствие.
Та инициирано от предходната тема (Лято - море, бунгала и комари) реших да пусна и тази тема.
Всяко лято (и зима) си заделям някоя друга седмица за почивка далеч от морето.
По добро стечение на обстоятелствата началото на отпуската съвпадна с планирано планинско мероприятие от мои приятели.
Та екшъна започна в петък на обяд - приключих по-рано работа. Децата бяха с готов багаж.
Само жената реши да се прави на работна и да работи до около 15:00ч.
След като натоварихме целия ОГРОМЕН багаж (включително електрическа китара и кубе към нея) потеглихме към Априлци. Приятелите бяха тръгнали по-рано, което ме подтикна да понастъпя. Което пък се отрази веднага на разхода - среден чисто извънградски разход на Кашкая хвръкна над 10.5л/100км
Но пък в Севлиево настигнахме основната група. След кратко преминаване през магазините за провизии продължихме нататък към Априлци. Пълната група автомобили се срещнахме на паркинга под х.Плевен.
Заключихме колите, натоварихме багажа на товарния лифт и с бодра крачка поехме към хижата...
Бодрата крачка за такива планинари като нас (които виждат планината веднъж-дваж годишно а през останалото време стоят в офиса или колата) трая около половин километър. След това започнахме почивките. Мръкна се. Добре, че някои носеха фенерчета, та да виждаме къде стъпваме по тежкия терен. След има няма 2 часа ходене стигнахме скапани хижата...
Хапнахме и си легнахме като умрели.
Това, щото не знаехме какво ни чака другия ден.
На другата сутрин - свежо ПРЕКРАСНО време. Към 08:00 тръгнахме към връх Ботев. Още на пистата (това си е наклон над 40 градуса и дълга около 800м) групата се поразкъса и се формираха групички от по 2-3...
Заради проблем с глезена твърдо заех ариегарда. Гледките и природата в Северния Джандем са ПРЕКРАСНИ. Единствено смущаващи са доста паметници на загинали планинари в района - напомнят, че в планината няма място за грешки и неподготвени (каквито сме си ние де). Бързо променящото се в планината време продължи да е с нас - 'монтира' един облак отгоре да ни пази сянка. Децата и жената хвръкнаха към върха, а аз първия час кретах заради крака. След това крака забрави, че има проблем. Ама свърши въздуха и започнах да учестявам и удължавам почивките (в някои участъци - 10 крачки и почивка). Изпих сигурно 3-4л вода.
Така след 6-7ч качване се оказах на около 200м(30м по вертикала) под върха със средна скорост в последния участък около 0.5км/ч (наклон също над 40 градуса). Вече бе късен следобед и нашата група вече бе започнала да слиза надолу. Реших, че тоя път няма да се кача на в.Ботев, защото щях да забавя много групата. Обратния път също не бе лесен, но не свършва толкова бързо въздуха.
Така около 18-19ч бяхме обратно в хижата. Смачкани от ходене но доволни от прекрасната разходка.
Хапнахме почти насила и отново се тръшнахме по леглата.
Сутринта в неделята скокнахме рано и в 8:00 бяхме на сянка и прохладно пред хижата, гледайки какво правят истинските планинари. Пиейки си кафето наблюдавахме с бинокъла двама юнаци дето скокнаха до върха сигурно под 3 часа - дори на големите баири държаха изключително бързо темпо и не почиваха като нас.
Хапнахме това, което бе останало от вечерта (почти всичко бе останало). И всеки пое своя път - ние - надолу към колата. По пътя срещнахме голяма група същите пишман-планинари като нас. Успокоихме ги, че ей-сега ще стигнат. Ама вътрешно си завиждахме, че слизаме, а не се качваме
Скокнахме с удоволствие в колата и поехме към Берковица.
В Монтана по пътя термометъра показа 42С. Пристигнахме по светло, пуснахме климатиците похапнахме и отново в леглата...
На другия ден времето се промени, а температурите спаднаха до около 20С. Скокнахме въпреки болящите ни крака до близкия хълм (денивелация около 100м) - учудващо го взехме с много добро темпо и без никаква почивка. Явно човек трябва да спортува.

Така настана срядата и мен ме загложди, че децата трябва да останат още по-доволни от почивката. Бях замислил ходене до Виена. Дори бях взел зелена карта за Кашкая.
Обаче гледайки как хвърчат дните реших, че ще загубим много време в път (1000км във всяка посока са около 12 часа ако няма големи опашки по границите). Което си е 2 дни път.
Та затова реших да променя плана. Бърз преглед в интернет показа, че мога доста изгодно да взема flight+hotel. След час всичко бе решено и купено.
Тръгнахме към София в 08:00 в петък, оставих колата на летището (Илиян ми се обади точно преди качването в самолета ), и в 13:00 вече се бяхме се регистрирали в хотела.
Започнахме моментално разходките из музеите (Хофсбург, библиотеката, природонаучния, Св.Стефан), които бяха около хотела. Вечерта хапнахме един виенски шницел с хубава бира и салатка в близкото ресторантче и се почувствахме хора (краката вече бяха посвикнали трамбоването).
В събота - бърза закуска в друго ресторантче и отново - по улиците. Посетихме разкошния аквариум HAUS des MEERES - ако някой ходи в тази посока на всяка цена да го посети. Представлява противовъздушна кула от втората световна война, но вътре има толкова интересни идеи, че ми събраха погледа. Стъкления таван на фоаето е дъно на единия от аквариумите, който пък е под на райска градина. В този аквариум - риби и крокодили (виждаш ги отдолу). А 'райската' градина е тропическа градина, където вървиш по дървени пътечки, а около теб без никаква преграда или мрежи хвърчат разни пилци, маймуни и други гадинки (врявата е доста силна). Дори перилата бяха направени оригинално - прозрачни тръби, които бяха използвани от термитите за магистрала - виждаш ги как бягат вътре нарамили някое листо или храна. Тези тръби влизаха в сградата и можеш да разгледаш термитника, където свършват тръбите. В сградата освен малките и разкошни аквариуми (някои от които с детски стъклени тунели и сфери, където децата могат да гледат като в скафандър вътре в аквариума) имаше и по-голям - около 300000л вода. Дълбок около 10м (чисти се от водолази). С акули, костенурки и други твари. Целия този аквариум е с огромни стъкла и го виждаш целия по вита стълба на няколко етажа вътре в сградата. Когато се умориш от този разкош и искаш да излезеш - чака те аквариум с риби и надпис 'пипни ме'.... Рибките - пъстри, но с вид като шарани от по около 700гр-1кг. И обичат да ги пипаш - стоят около хората и не бягат - напротив. Сами отиват при хората....
След този разкош отидохме в Пратера. И то деня свърши...
В неделята - отново по музеи (на изкуствата). След обяд - на летището, и в 22:00 вече бяхме в ресторанта в Берковица.
Следващата седмица - спокойствие, книжки, ПРОХЛАДА. Навярно не ви се вярва, че когато имаше жълт код заради температурите във Варна и т.н., аз дето съм студолюбив, излизах на обяд навън с дебел анцуг. Вечер - коженото якенце, че ставаше доста по-хладно.
Изкарахме прекрасна почивка. Чак след това не искаш да се върнеш на работа
Така, че не пренебрегвайте планината - морето не е всичко

Аз миналата година минах 7-те езера (за загрявка, без лифта "бил за лигльовци"), после Мальовица и Вихрен. Последния бе за мен сериозно предизвикателство, защото е много тегав за катерене и няма вода. Всъщност той е май най-тежкия за катерене в БГ, но заради гледката отгоре си струва. Иначе Вихрен го качвах с 3 момичета и те бяха като сърни, а мен ме бе срам да мрънкам и си влачих джигера нагоре тихомълком очаквайки да пукна всеки момент...

С 2 думи знам за какво иде реч... Много е натоварващо, но и толкова полезно и приятно.

За Вихрен и за съм чувал такива работи... Неудобен най-вече заради камънаците ...

Целият юли бях в отпуск и за тази година приключих с дните (40работни).
Понеже село е 1300 м. надморска височина в Родопите, приемам, че съм бил на планина.
Само че, не за почивка. Имаме около 1 дка. ягоди и 3.5 дка. малини. За мой късмет, тази година не капна и една капка дъжд и почти не брахме нищо. Демек, почивах си. Е, малините бяха на стафиди, ягодите също.
Това беряхме в добрите години:

Поне се спасих от жегите в Пловдив. На няколко пъти слизах до града.
За пенсията на тъста, после да изпратим дъщерята на практика в Семково и да си я приберем от София, след края на практиката.
Миналият месец купихме нова кухня и през отпуската си играх да я монтирам. Не ме питайте как се дупчи в камък с обикновена ударна бормашина, макар и "Макита". За лош късмет, още в началото на отпуска се контузих, май скъсах мускулни влакна на левия крак и още съм "куцо пиле". После се появи възпаление на двете очи (оправих го с народна медицина - капки меден разтвор с вода в очите) и като за капак, накрая на отпуска ме хвана летния грип. С две думи - дните отидоха нахалост.

Аааа, тишината и спокойствието на Балкана винаги ми е липсвало...
После ми се чудят, защо 1час след излизане в отпуска съм поне на 100км от Варна
Митак, блазе ти за селото...
Иначе имам в Берковица приятели - собственици на изкупвателен пункт за такива неща.
Откакто се запознахме - винаги 'набираме' много бързо тези продукти - малини, капини, диви/горски и питомни ягоди, гъби, боровинки...
Така в неделя 'набрах' два кашона боровинки, че тук из Варна много се харчат по приятелите (опасявам се, че следващия път ще трябва да ходя с хладилно ремарке - заявките се увеличават)

Ето го селото:
http://www.facebook.com/groups/289189214445207/" onclick="window.open(this.href);return false;

Троянския Балкан най си го обичам - Орешака(най-често), Априлци, Черни Осъм, Чифлика... няма значение. В годината поне два пъти посещавам района, тази година по-късно ще наваксам.

Тук нека разграничим истинското планинарство от битовото При първото има по-малко пиене и лежане, повече пот и първобитност, а при второто преобладава основно релакса, с по-малко натоварване
Всъщност балкана май изрично не може да влезе в първата категория.
Този уикенд прекарах от втория тип планинарство с родата от Пловдив, край с. Орехово /из Родопите/. Пак имаше походи и баири, но си беше живо отмаряне





Априлци, Орешака и т.н. са вече третия тип - семейни хотелчета и малка част от природата, но все нещо... Гледам да упражнявам и трите типа активно

ПС
Имам бая снимки из родните планини, но не му е тук мястото да видите какви красоти имаме...

ППС Това бе една от причините да си взема комфортно 4х4, но за по-сериозните места трябва да се разделя с комфорта и някой ден може да има дублаж с висока колица, ама не Audi Allroad, че въпреки високата проходимост поддръжката е повече от на нова кола и то висок клас (то сегашната е с издръжка като на нова кола, та...)
На втората снимка се вижда хондичката, с двойно предаване, с която се добрахме до мястото, до което не може да се стигне с никаква нормална кола...

Имаш право. Но пък си е друго като седнеш пред камината с голяма компания, масата пълна, а навън планината е побеляла от снега... ехх кеф.
Някой ден ще ми дойде и музата да катеря голите чукари, но за сега предпочитам активната почивка.

Супер почивка.Планината си е планина...

Само на маса не е добре за тялото Използвайте природните ни дадености за поддържане на дух и тяло сред приятна атмосфера.

ogi написа:Само на маса не е добре за тялото

Фитнеса и бягането се грижат за тялото.

Иначе любим маршрут ми е прехода до Зелениковия манастир, като се тръгва малко извън с. Черни Осъм. Около 3-4 часа в едната посока, почти девствена гъста гора, чисти рекички и поточета и от време на време може някоя сърничка да изкочи(мечки няма ). Изключително малко хора минават по маршрута и точно в това е чара му.
Сега, за лятото, е иделно- много прохлада и чист въздух. Зимата не го препоръчвам.

Сетих се, че като ходих до Мальовица, записах маршрута на разходка за почивка 2-я ден, след качването - хваща се пътя за върха и после от хижата се хваща запад и се прави един кръгов преход около 12км:

Преди малко се прибрах. След морето малко в Рила
1200км на бързо. Малко по-мързелива работа.
Ланосчето се справи добре. Този път (за разлика от морето) бяхме 3 ма и багаж само в багажника.