Светофари на кръгово? Пълна тАпанарщина*
Димитър Шумналиев написа:Да се монтират светофари на кръгово движение, каквото е Четвърти километър, е недоразумение. Публичното огласяване на тази идея трябва да върне столичните трафик “експерти” в седми клас.
Тази велика идея ще ни нареди на първо място в класацията Глупост на века. В “Гинес” има подобно изпълнение. В бившата държава Горна Волта.
Идеята е малък и значим пример, че майсторите на столичния трафик нямат концепция за града, че, ако имат, е силно объркана. Завъртяна на 180 градуса. Вместо да отваря града, да го отпушва, да му проектира нови коридори, успоредни туби на най-натоварените артерии, отделът “Организация и безопасност на движението” към кметството постига тъкмо обратното: запушва, затваря, ограничава. Затваря улици, бие забранителни знаци, бучи бариери. София е столица на колчетата, грозни при това. Защо?
Защото няма реален и реализуем план как в тази притисната столица да се въведе по-спокоен трафик. Идеята, че градът е строен за двеста хиляди автомобила, а днес бръмчат милион и петстотин, е само констатация. Доказваща управленско безсилие.
Хиляди хора пътуват от “Младост” към “Люлин”, а други хиляди - от “Люлин” за “Младост”. Липсата на талант за борене на трафика създава гениални кръстословици. Всеки ден. Стотици. Да се взрем в някои леки примери с тежки характеристики за професионалното равнище на “експертите”. Улица “Чаталджа”, например. Успоредна на “Дондуков”, способна да поеме част от натоварването. Всуе. Точно като в Горна Волта веднъж я затвориха в едната посока. След шест месеца я затвориха в обратната. След 6 месеца я прекъснаха в средата и насочиха движението към ляв завой пред ИСУЛ, където пък трафикът попада в ул. “Стара планина” с паркирани в ляво и дясно автомобили. Колите се разминават на два сантиметра, шофьорите псуват, жените плачат.
Улица “Незабравка” в “Изток”, най-бързата връзка на цял квартал към “Цариградско шосе”, бе запечатана с осем “легнали полицаи” заради малък инцидент. След случката “майсторите” положиха осем асфалтови възглавници, сътвориха тапа, защото тапанарското им мислене е съществено, то е концепция. След шест месеца най-после загряха, изкъртиха първия “легнал полицай”, и си заминаха след два дни напорист, целенасочен и смислен труд. “Майсторите” плачат за светофари, бучат ги навсякъде, където им хрумне - без обяснение, без обществена дискусия. Към отдела, представете си, работи и Комисия за организация и безопасност на движението, тя изповядва анонимност, стар социалистически манталитет. Забраняваме, затваряме, толкоз! Десет пъти им предложих вместо сухарите от КАТ, в комисията да се включат таксиметрови шофьори. Те знаят миомите на трафика, те страдат от язвите му. Всуе. В Горна Волта също е така.
София е задръстена от трафик глупости. От безумните недоразумения, разположени с велико чиновническо безхаберие, да възкресим няколко. Вижте снимката. Стотици не могат да се приберат вкъщи, защото знакът не им позволява да завият наляво към новия комплекс “Силвър сити”. Възможно ли е да се направи на “Джеймс Баучер” пред Белгийското посолство ляв завой без нарушение?
Безхаберието прави чиновника недосегаем. Той е анонимен. Решенията му не подлежат на дискусия. Той, незнайният, ме ограничава.
Както ме ограничава КАТ. Дебне ме. Цака ме. Ехидничи и съставя актове. Вместо да отваря града, КАТ дефинира обслужване на затварянето. Десетки пъти съм питал тия униформени, които ме причакват след левия завой към “Силвър сити”, защо не свалят безумния знак. “Ами ние не ги слагаме тия знаци!” Не ги слагате, а не слагате ли малко разсъдък в обслужването им? В последно време, като им снимам полицейската кола и им искам служебните номера, униформените подвиват опашка, изчезват. Защото съзнават играта.
За да блесне грижата към трафика, кметството периодически вади гениални идеи за естакади, тунели, двуетажни кръстовища. И новият заместник-кмет по транспорта Любомир Христов не страда от скромност. Преди седмица обяви колко щастливи трябва да бъдем, защото ни чакат седем естакади. Някога ще станат. Окей. А дотогава?
Дотогава София ще се гърчи. Защото няма генерална концепция за отваряне, защото нейните чиновници страдат от липса на талант: те не са майстори на свободата, на новите решения, те са пазванти на миналото и на старата си безпомощност. Не се отварят платна, не се разширяват кръстовища, не се въвеждат кръгови движения,не се обособяват готови успоредни туби. Центърът боледува. За сметка на това се разширява Синя зона. Най-добре да се разпростре от Мало Бучино до гара Искър. Така ще пълни градската хазна - още и още.
Както я пълни “Паркинги и гаражи”, фирма, която вместо да ми осигурява паркоместа, надземни и подземни приюти, ме дебне като КАТ, и ме цака като КАТ, залага ми скоби, вдига ми колата. И ми нанася четири наказания: присвоява чужда собственост, отнема ми възможността да ползвам мое по закон средство, наказва ме с глоба от 30 лв., нанася ми психологически шок, а, за да не остане назад, КАТ ме друса с акт, отнемайки ми точки. Защото, великите “експерти”, начело с инж. Петър Несторов, началник отдел, и цялата мобилна конструкция са ми осигурили десетки места за паркиране и понеже аз съм идиот, потенциален престъпник, паркирам нарочно върху тротоара! При толкова свободни паркинги наоколо!
Шефът на “Метрополитен” Стоян Братоев тържествено обяви, че с пускането на лъча до стадион “Васил Левски” метрото ще облекчи трафика с 14%. Технократско мислене. Не се отчита психологията на българския шофьор. Колко след откриването на метрото слязоха от автомобилите си? Все едно някой да ти каже защо Синята зона расте за сметка на зоната на моето удобство. Все едно някой да ти каже как “Паркинги и гаражи” превърна в хаос центъра на София с тия стотици служебни абонаменти, бариери, синджири, кашпи, кашони и тикви. Обикновено в костюми.
Все едно някой да ти каже какво е това “Паркинги и гаражи”? Фирма за обслужване на трафика или за обслужване на поредни управляващи. Вместо да отпуши движението, на кметството му е по-удобно да си отпуши приходите: затова пази “Паркинги и гаражи” - както Фидосова си пази килограмите.
Но кой пък и помага на зам.-кмета Любомир Христов? Инспекторатът ли, който години наред не може да се пребори с хилядите колчета, кашпи и т.н. пред магазини и магазинчета. Някога софиянци ходеха с горд поглед напред, днес си гледат обувките - за да не си счупят краката. Архитекти, между които главни и много главни, разрешиха стотици тапи навсякъде из града. “Велчова завера” е само пример от неизброимите недоразумения. Бизнес сграда на ляв завой, при двойна трамвайна линия, притиснат площад с автобусна спирка и таксиметрова стоянка - това е или бездарие, или голямо гушене.
Тия факири на града позволиха и ляв завой пред мол “Сердика”. И светофар, видите ли. Така тарикатите, собствениците на мола, си пълнят джобето за сметка на неудобството на стотици шофьори, ватмани, пешеходци. Така ли се бори трафик? Така ли се прави град?
Всяка строителна фирма може да си купи знаци и да си ги монтира, където си иска. И палки на КАТ се купуват свободно. 14 лв. Край любимия на кметството Четвърти километър изникна спортна зала. На стотина метра от най-натоварената входно-изходна магистрала. При първото интересно състезание задръстванията в София ще се проточат от Горубляне до “Московска” 33. Какво от това, че има паркинг за хиляда автомобила и че ул. “Асен Йорданов” бе разширена с едно платно. Какво от това, че се направиха наивни връзки за движение наляво, надясно, обратно. Новата спортна зала натоварва не само пространството си, натоварва подходите към него. Натоварва града.
Големите майстори на трафика са имунизирани срещу опит. Преди много време инж. Петър Несторов обяви, че бил командирован в Мадрид. И какво донесе? Поне да беше видял, че на такситата е разрешено да бръмчат по бус-лентата? Нещо, което е забранено в къде по-големия град София.
Но и какво донесоха чуждите фирми, лапнали над шест милиона лева, за да ни научат как се прави движение? Последният печален принос е на британския консултант “Мот Макдоналд”. Два милиона лева. Платени, без да е формулирано предварително задание. Вместо да облекчат трафика, техните схеми го затормозват - по всички кръгове на града. Моля следващия път, когато ще се дават два милиона лева без предварително задание, да участва и моята фирма. Един милион - обещавам! - ще дам на тези от СОС, които ще ме гласуват. С другия милион ще докажа, че преминаването на червено е вредно за вашето здраве.