Re: Едно пътуване из Европа с автомобил
Публикувано: 24 юли 2015 14:02
Поехме по хубав асфалт... Горички около нас.. Красота...
Скорост - 90-100км/ч докато зяпаме наоколо. И в един момент - ограничение на скоростта в гората...
И стигаме до контролен пункт, при който пътя е преграден с висока тежка метална врата, а пред нея циркулира военен...
Провери броя на хората, и с мъка отвори вратата (май помагаше и хидравлика)...
Питах го как е пътя към Мурманск... Отговори, че никога не е ходил там....
Ясно - ще караме по ориентири ....
Тръгнах, и почти веднага пътя свърши....
Започна 'грунтовка' ...
DSC01275 by georgievg1, on Flickr
Пътя е много твърд, с остри камъни (притеснявах се за гумите), но може да се кара със 70-100км/ч... Само дето пушилката дето вдигах бе сериозна
DSCN3884 by georgievg1, on Flickr
DSC01278 by georgievg1, on Flickr
На места имаше бетонни полоси, явно за прекосяване на грунтовката от верижни машини....
Да, понякога друсаше малко повече, но се вървеше с що годе добро за условията темпо...
След 15-16 км започна да се появява и асфалт...
DSCN3890 by georgievg1, on Flickr
Явно още го правиха, защото бе суров/незавършен...
След което пътя започна да се оправя все повече...
DSC01287 by georgievg1, on Flickr
Излязохме на федералното трасе Мурманск-Санкт Петербург...
DSC01297 by georgievg1, on Flickr
Преминахме пресечки за градчета и селца с оригинални имена като Полярние зоры, Оленогорск, Мончегорск, Лапландия....
Но елени тук вече не се виждаха...
Съпругата започна да преритва за цигара с кафенце... И в този момент виждам отбивка с надпис Шашличная - КАФЕ...
DSCN3899 by georgievg1, on Flickr
Спирам... Влязохме вътре, а вътре - две тьотки като по филмите... Мудно и леко тъжно стават от масата...
- Кафе
- Да имаме
- Едно
- С гореща вода ли?
- Не много гореща..
- Аха - 'вода из под крана' А шашлички не искате ли?
- Не, хапвали сме..
- Всички така казват, и спират само за кафе с цигарка - тъжно отбеляза
Кафето струваше копейки..
Видях минерална вода и реших да си взема
- добавшьте и водИчки
- водОчки? - очите и блеснаха
- водИчки - натъртих аз. Блясъка изчезна ...
Докато жената пушеше навън, реших да посетя тоалетната... Последвах големия надпис Туалет...
'Къщичката' бе сериозно наклонена, стояща на края на скат (на снимката не се вижда добре)... Дупка по стари селски традиции, която обаче гледаше не към изкопан ров, а към една полянка и тревичките по ската
Ползвах тази, която бе без врата - гледах да не се допирам до нищо
DSCN3901 by georgievg1, on Flickr
Продължихме нататък...
Постоянно преминавахме мостове над големи реки и обширни водни пространства
DSC01290 by georgievg1, on Flickr
DSCN3914 by georgievg1, on Flickr
В далечината се видяха заснежените върхове на Хибините - първия сняг, който виждаме Юли месец (след Трансфагараш разбира се)...
DSC01293 by georgievg1, on Flickr
Пътя летеше... Веднага се усети разликата в манталитета на шофиране...
След релаксиращото и видимо безопасно шофиране по пътя досега, тук се включихме в рали
Накрая си избрах един юнак който караше що годе умерено - с около 140км/ч (при ограничение 100км/ч, и по-ниски)... Камерите не ме притесняваха много - силно се съмнявам да могат да изпратят снимка до България от него край )...
За нула време стигнахме Мурманск... На входа видяхме огромни ремонти на пътя - правят някакви грандиозни детелини с по няколко платна и т.н... Абе - работят хората...
DSC01300 by georgievg1, on Flickr
Да, усещането е като нашенско, само че в по-добрите години на соц-а... В смисъл - чисто, подредено, с театрите, рекламите, паметници, чистички детски площадки....
Е, разбира се се виждат и 'стандартните' блокове, или бабките на пазара
DSC01302 by georgievg1, on Flickr
Приятелите от няколко часа звъняха редовно да се интересуват къде сме, че да ни посрещнели на входа на града...
Казах им да се чакаме в хотела..
GPS ни докара до хотела, който местните наричаха Арктика, а иначе се казваше Азимут.... Като го видях ми стана ясно, че няма начин човек да се обърка - огромна сграда... Която преди цялата е била хотел, а след реновиране преди половин година е разделен на бизнес-част и на хотел... Води се най-високата сграда зад полярния кръг (около 17 етажа)...
Историята е интересна - хотел Арктика е направен 33 година. При атаката на Мурманск немците са се уговаряли и са се хващали на бас на коя дата ще пият в хотела... Не са успели.
1984г стария хотел е разрушен и на негово място е построен този 'мамонт'...
Спрях през хотела. Потърсих рецепцията - на 2-ри етаж... Уговорихме цената, вида стая (приятелите бяха запазили 'полу-лукс' - потвърдихме я)... Настаниха ни на 13-ти етаж (хотела е от 8 етаж нагоре)
Докато водя разговора и зад мен изникна първия от приятелите - Петрович...
И след прегръдките ентусиазирано каза:
- Така, оставете багажа, и давайте да тръгваме, че ни чакат в ресторанта ...
С оставянето на багажа проблеми нямаше, ама казвам да си вземем такси...
Никакви такива - аз съм с колата и няма да пия... Хм...
Все пак имаме многогодишен опит, само че на българска земя с вечери с въпросния човек, това малко ме учуди...
Както и да е - метнахме багажа, натоварихме се в чисто новия Хайлендер на приятеля и отидохме в един ресторант...
Там вече ни чакаха част от приятелите..
И се започна - водки, риба, бира....
Хапнахме скумрия - навярно ви се струва странно... Обаче скумрията нямаше НИЩО ОБЩО с тукашните...
Късо (навярно около 15-20см без главата) но много дебело тяло (ф-5-7см), без характерната миризма на скумрията, а повече наподобяваше херинга...
Студено веяна и грилована... Мозък
Така в сладки приказки минаха няколко часа и решихме да се прибираме... Навън - малко по-светло откакто пристигнахме ...
Местните подсказаха, че обикновено през деня често е облачно, а нощем, когато облаците се разсеят грее слънцето....
Объркана работа ...
Как да е - върнаха ни в хотела. Пуснах камери, фотоапарати да прехвърлят информацията...
Гледката от стаята бе разкошна - на Колския залив и Мурманск...
DSC01306 by georgievg1, on Flickr
Стаята бе доста добре направена - с всичко необходимо, а и доста голяма (навярно към 40-50кв.м.)....
Керамиката в банята бе на Идеал-стандарт...
Имаше вградени в телефона зареждачки за USB и Iphone, като телефона бе и радио, и въобще - медиа-център....
Имаше и голям телевизор, но да си призная - телевизията не съм я пускал - то не остана време...
С това този тежък ден приключи и заспахме, любувайки се играта на слънцето навън, което се опитваше да пробие плътните облаци..
Скорост - 90-100км/ч докато зяпаме наоколо. И в един момент - ограничение на скоростта в гората...
И стигаме до контролен пункт, при който пътя е преграден с висока тежка метална врата, а пред нея циркулира военен...
Провери броя на хората, и с мъка отвори вратата (май помагаше и хидравлика)...
Питах го как е пътя към Мурманск... Отговори, че никога не е ходил там....
Ясно - ще караме по ориентири ....
Тръгнах, и почти веднага пътя свърши....
Започна 'грунтовка' ...
DSC01275 by georgievg1, on Flickr
Пътя е много твърд, с остри камъни (притеснявах се за гумите), но може да се кара със 70-100км/ч... Само дето пушилката дето вдигах бе сериозна
DSCN3884 by georgievg1, on Flickr
DSC01278 by georgievg1, on Flickr
На места имаше бетонни полоси, явно за прекосяване на грунтовката от верижни машини....
Да, понякога друсаше малко повече, но се вървеше с що годе добро за условията темпо...
След 15-16 км започна да се появява и асфалт...
DSCN3890 by georgievg1, on Flickr
Явно още го правиха, защото бе суров/незавършен...
След което пътя започна да се оправя все повече...
DSC01287 by georgievg1, on Flickr
Излязохме на федералното трасе Мурманск-Санкт Петербург...
DSC01297 by georgievg1, on Flickr
Преминахме пресечки за градчета и селца с оригинални имена като Полярние зоры, Оленогорск, Мончегорск, Лапландия....
Но елени тук вече не се виждаха...
Съпругата започна да преритва за цигара с кафенце... И в този момент виждам отбивка с надпис Шашличная - КАФЕ...
DSCN3899 by georgievg1, on Flickr
Спирам... Влязохме вътре, а вътре - две тьотки като по филмите... Мудно и леко тъжно стават от масата...
- Кафе
- Да имаме
- Едно
- С гореща вода ли?
- Не много гореща..
- Аха - 'вода из под крана' А шашлички не искате ли?
- Не, хапвали сме..
- Всички така казват, и спират само за кафе с цигарка - тъжно отбеляза
Кафето струваше копейки..
Видях минерална вода и реших да си взема
- добавшьте и водИчки
- водОчки? - очите и блеснаха
- водИчки - натъртих аз. Блясъка изчезна ...
Докато жената пушеше навън, реших да посетя тоалетната... Последвах големия надпис Туалет...
'Къщичката' бе сериозно наклонена, стояща на края на скат (на снимката не се вижда добре)... Дупка по стари селски традиции, която обаче гледаше не към изкопан ров, а към една полянка и тревичките по ската
Ползвах тази, която бе без врата - гледах да не се допирам до нищо
DSCN3901 by georgievg1, on Flickr
Продължихме нататък...
Постоянно преминавахме мостове над големи реки и обширни водни пространства
DSC01290 by georgievg1, on Flickr
DSCN3914 by georgievg1, on Flickr
В далечината се видяха заснежените върхове на Хибините - първия сняг, който виждаме Юли месец (след Трансфагараш разбира се)...
DSC01293 by georgievg1, on Flickr
Пътя летеше... Веднага се усети разликата в манталитета на шофиране...
След релаксиращото и видимо безопасно шофиране по пътя досега, тук се включихме в рали
Накрая си избрах един юнак който караше що годе умерено - с около 140км/ч (при ограничение 100км/ч, и по-ниски)... Камерите не ме притесняваха много - силно се съмнявам да могат да изпратят снимка до България от него край )...
За нула време стигнахме Мурманск... На входа видяхме огромни ремонти на пътя - правят някакви грандиозни детелини с по няколко платна и т.н... Абе - работят хората...
DSC01300 by georgievg1, on Flickr
Да, усещането е като нашенско, само че в по-добрите години на соц-а... В смисъл - чисто, подредено, с театрите, рекламите, паметници, чистички детски площадки....
Е, разбира се се виждат и 'стандартните' блокове, или бабките на пазара
DSC01302 by georgievg1, on Flickr
Приятелите от няколко часа звъняха редовно да се интересуват къде сме, че да ни посрещнели на входа на града...
Казах им да се чакаме в хотела..
GPS ни докара до хотела, който местните наричаха Арктика, а иначе се казваше Азимут.... Като го видях ми стана ясно, че няма начин човек да се обърка - огромна сграда... Която преди цялата е била хотел, а след реновиране преди половин година е разделен на бизнес-част и на хотел... Води се най-високата сграда зад полярния кръг (около 17 етажа)...
Историята е интересна - хотел Арктика е направен 33 година. При атаката на Мурманск немците са се уговаряли и са се хващали на бас на коя дата ще пият в хотела... Не са успели.
1984г стария хотел е разрушен и на негово място е построен този 'мамонт'...
Спрях през хотела. Потърсих рецепцията - на 2-ри етаж... Уговорихме цената, вида стая (приятелите бяха запазили 'полу-лукс' - потвърдихме я)... Настаниха ни на 13-ти етаж (хотела е от 8 етаж нагоре)
Докато водя разговора и зад мен изникна първия от приятелите - Петрович...
И след прегръдките ентусиазирано каза:
- Така, оставете багажа, и давайте да тръгваме, че ни чакат в ресторанта ...
С оставянето на багажа проблеми нямаше, ама казвам да си вземем такси...
Никакви такива - аз съм с колата и няма да пия... Хм...
Все пак имаме многогодишен опит, само че на българска земя с вечери с въпросния човек, това малко ме учуди...
Както и да е - метнахме багажа, натоварихме се в чисто новия Хайлендер на приятеля и отидохме в един ресторант...
Там вече ни чакаха част от приятелите..
И се започна - водки, риба, бира....
Хапнахме скумрия - навярно ви се струва странно... Обаче скумрията нямаше НИЩО ОБЩО с тукашните...
Късо (навярно около 15-20см без главата) но много дебело тяло (ф-5-7см), без характерната миризма на скумрията, а повече наподобяваше херинга...
Студено веяна и грилована... Мозък
Така в сладки приказки минаха няколко часа и решихме да се прибираме... Навън - малко по-светло откакто пристигнахме ...
Местните подсказаха, че обикновено през деня често е облачно, а нощем, когато облаците се разсеят грее слънцето....
Объркана работа ...
Как да е - върнаха ни в хотела. Пуснах камери, фотоапарати да прехвърлят информацията...
Гледката от стаята бе разкошна - на Колския залив и Мурманск...
DSC01306 by georgievg1, on Flickr
Стаята бе доста добре направена - с всичко необходимо, а и доста голяма (навярно към 40-50кв.м.)....
Керамиката в банята бе на Идеал-стандарт...
Имаше вградени в телефона зареждачки за USB и Iphone, като телефона бе и радио, и въобще - медиа-център....
Имаше и голям телевизор, но да си призная - телевизията не съм я пускал - то не остана време...
С това този тежък ден приключи и заспахме, любувайки се играта на слънцето навън, което се опитваше да пробие плътните облаци..