Daewoo & Chevrolet Club Bulgaria

Не знам защо толкова се величаят тези кръгови движения... Понеже в София сега е модно да се строят такива и ги нацвъкаха навсякъде, съответно всеки ден минавам през няколко. Ами впечатленията ми са за адски рискова отсечка - обикновено към окръжността се включват по 2 успоредни ленти от посока, съответно застават коли и се надлъгват коя да е по-напред, тъй като единия водач не вижда от возилото на другия и почти перманентно има една стърчаща предница във външното платно на кръговото, а в по-големите направо цели коли се изтеглят дебнейки. Масово се засичат водачите, когато единия кара във вътрешна лента и иска да напусне кръговото, а другия във външната не напуска кръговото, а най-бруталните са диагоналците (не само по кръговите движения), които карат по права траектория между извитите ленти, без съобразяване с другите и без мигачи. За младите, или неопитните шофьори сигурно също е доста стресово подпирането и припирането на чакащите отзад и дебненето на момент за включване, вместо просто чакането на светофарен сигнал/регулировчик.

При нас за капак, от път с две ленти се влиза в кръгово с една, на няколко кръгови и става голяма суматоха.

Всяко нещо си има предназначение...
Това, че при нас се правят идиотски инфраструктурни 'изобретения' няма спор...
Кръговото е изключително удобно за градски цикъл с малко до умерено движение...
Пък и за тежък трафик...
Просто трябва спазване на правилата - това, че нашите шофьори не са дорасли не значи, че не е удобно...
Намаляваш и минаваш, без да чакаш ако няма никой...
То зависи и от кръговото де - във Варна се нагледахме от 'гениални' изобретения... Като кръгови с много малък радиус и ширина, по които е трудно да мине лек автомобил, ама са начертани две ленти във всяка посока.. Камионите заемат цялото платно и стъпват на тротоара... Като по пътя минава и транзитния трафик от София през Варна за Бургас

От друга страна кръгово на извънградски път е изключение. По 'белите' страни всичко става с кръстовище на няколко нива - основния път си е с предимство без ограничение и с вливащи се ускорителни ленти...
Еталон за това ми е Финландия - забиваш темпомата, и караш без да пипаш...
Как за 700-800км не влязохме в населено място, при условие, че подминахме доста... Навсякъде си бе направено така - умно направени пътни възли без ограничения в скоростта...
Малките пресечки също нямаха ограничения - просто внимаваш повече...

Забравих да спомена и за пешеходните пътеки около кръговите
Няма такъв смях... Спираш ВЪТРЕ в кръговото и се молиш зад теб другия, дето зяпа наляво и назад, тръгвайки рязко да не ти спре в задницата.
А уникалните кръгови в София? Сточна гара - кръгово със светофари ВЪТРЕ в кръговото с различни секции за платната - лудница Кръгово Руски паметник - кръгово, ама без предимство ВЪТРЕ, с трамваи с предимство и РАЗЦЕПВАЩА през средата целия кръг пешеходна пътека

Оги, въпроса е на чиста организация... Сам подсказваш идиотските решения... Не е виновно кръговото като начин на саморегулиране на трафика...
Просто трябва да се използва по предназначение (не при всички случаи е най-доброто решение) и да е с необходимите размери...
Едва ли би те притеснило например такова кръгово на извънградски път:
https://www.google.bg/maps/@68.1105829, ... 6656?hl=bg" onclick="window.open(this.href);return false;

Посочих кръговото на Петолъчката като пример, не защото е толкова удобно а просто защото движещите се по пътя с предимство щат не щат намаляват и даже някой да им отнеме предимството, последствията рядко биха били толкова тежки колкото на традиционно кръстовище. А иначе улигофренски проектирани кръгови като по т.нар. "крайезерен" път във Варна или идиотско поведение на шофьори вътре в него бол.

Оги, не разбирам защо толкова си против кръговите кръстовища като начин за регулиране на кръстовищата. Аз лично ги видях като масова практика във Франция през 1992 год. Slowtraweller ги показва на снимки в пътеписа си това лято в тунели(!!!) във Финландия. Според мен това,което те дразни, както и мен, е по-скоро манталитетът и поведението на "задкормилното устройство". Но и при светофарното регулиране произшествията и " магариите" не липсват. Колкото до изпълненията на самите кръгови кръстовища,съгласен съм, че често пъти са далече от разумното. Това лято ми се случи да попътувам малко по шосета в САЩ( източното крайбрежие). Там пък видях,вярно в неголеми населени места, кръстовища без светофари или кръгово, а с 4 знака "STOP",също като нашите - осмоъгълни. Според правилника им било "Всички задължително спират. Който е дошъл първи, продължава първи." Е, никъде не видях по асфалта бели, червени или жълти стъкълца. Спират, оглеждат се и потеглят внимателно. Аз лично съм загубил надежда, че манталитетът на българския шофьор ще се подобри.

Емо, не приемай мнението ми като "против". Просто изказвам впечатления в темата за дърдорене И аз съм имал шансът да попътувам и видя къде как е...

Интересно ми е мнението на Узунов за катастрофата на Витиня.
Има клипче от видеорегистратор:



Съдейки по маркировката, колата с видеорегистратора се е движела с около 90 км/ч, преди набиването на спирачки, а разстоянието от светването на стоповете отпред, до удара е над 350 метра, като ми се струва, че набива спираки последните 100м. и въпреки това не успява (?) и дори се удря с около 40 км/ч (ако приемем че дължината на полуремаркето е около 12-13м.). Човекът не е карал бързо, но 100 метра не са му стигнали да спре, отделно няма инстинкт за реакция при светнали стопове отпред. Всъщност последното доста често го наблюдавам и не мога да разбера - аз ли съм плашлив и ме дразни да няма реакция у каращия като види стопове отпред и чака видимо скъсяване на дистанцията, или не е нормално?

Много голям спирачен път. Като, в последните му метри се забелязва леко занасяне на предницата в ляво-дясно. (Може и да е задницата, камерата лъже). На репликата на жената "Спирай", се чува "Не мога!". Категорично отхвърлям несъобразена скорост. Вероятно хлъзгава настилка, от какво не знам - варианти много. Ако от КАТ се запънат за несъобразена с пътните условия скорост, може да се оспорва на база, липсваща временна указателна маркировка за хлъзгав път. Недоумявам, от къде се е появил този разлив в тунела, с миризма на нафта, както споменават очевидци.
Говори се, че на излизане от тунела е имало много гъста мъгла и вероятно, някой "бързак" е намалил рязко, а движещият се зад него на минимална дистанция го е подпрял и е блокирал тунела. Тук, ако го няма хлъзгавия път, единствената причина за верижната катастрофа е дистанцията между автомобилите, несъобразена със скоростта в момента. Аз, когато пътувам извън града зад друг автомобил, винаги спазвам такава дистанция от него, която позволява да се побере друга кола, ако се наложи. Скъсявам я само в началото на изпреварване.
Това, съобразно информацията от медиите.

Само да спомена - цитираните цифри ги смятах по времето и като погледнах от базата на АПИ колко е дължината и отстоянието на маркировката - 4м. дължина, 12м. между лентите.

Вчера в дъжда се движих по съвсем нов булевард на Варна (абе още не е направен на булевард, а е двупосочно движение в едно платно)...
Скорост - навярно около 40км/ч... Наближавам кръстовище, където ще правя десен завой и чуквам плавно спирачки...
Никакъв ефект.
АБС на джипката работи доста по-различно отколкото на другите ми автомобили - не го усещаш като чукане в педала, а повече като настъпване на нещо, което се търкаля под/пред гумата, затова и само предполагам, че е сработил, но поради това, че натисках слабо спирачката, не усетих да ми връща педала...
Дали на пътя бе разлято нещо (нищо не се виждаше - обикновен мокър път), или пък маркировката бе много хлъзгава - не знам... Обаче все едно бях на лед (колата не дръпна на никъде)......
Отпуснах спирачката, за да 'измия' гумата и да стъпя по-встрани... Втория опит бе напълно ефективен - все едно нищо не е било...

Явно трябва да се пренастройваме към зимното шофиране...

Може да си минал през нещо.
И второто е вярно.

Една огромна част от шофьорите са меко казано безмозъчни, никакво съобразяване с пътната обстановка, с околните и с каквото и да било.
Това го казвам по повод пътуването ми от събота - минах по Хемус, посока Варна.
Съответно цел ден вали слабо, пътя - мокър, а в по-голямата си част магистралата в мъгла. Съответно точно горе мъглата бяше най-гъста.
Отделно от всички, които караха на "дневни светлини" (не ги харесвам не заради самите светлини, а отново заради манталитета на шофьорите) най-много ме подразни един индивид, който караше абсолютно без фарове, габарити или каквото и да било.
В продължение на над километър карайки зад него му присветвах с фаровете, пък дано да се усети. Никакъв резултат...
Изпреварих го и просто видях, че той си говори по телефона. Тогава "присветнах" и със задните светлини за мъгла няколко пъти - отново безрезултатно. И си продължих.
Ограничения, тунели и индивида се озова отново пред мен.... и дойде и мъглата и до прилично гъста. От индивида (и няколко други на "дневни светлини") никаква реакция.
След като излязохме от мъглата отново му присветнах няколко пъти, но уви...

За мен това си е почти престъпно поведение.... и не е единствен.

Постнах го тук-там, ама и тук ще има място

Нали знаете лафчето за последната капка в чашата? Разликата със събитията долу е, че тя не бе накрая, а в началото...
Вчера смених смесителят в банята. Сутринта забелязах, че капе. Свалих го, сменях уплътняващи гумички, свалях и качвах 10-на пъти - тц, тече от другата страна нейде.
Звъня в Практикер - "Г-не донесете изделието на "Рекламация". Погледнах гугъл мапс какво ме очаква в 19:20 като трафик по улиците и оптимистично пресметнах, че ще стигна малко преди 20ч. - края на раб. време. Учудващо, прогнозата за трафика и пътя бе точна - 24 мин. от квартала ми до люлинския практикер. На "Рекламация" огледаха смесителя и спец се произнесе за смяна ... обаче трябвало да звънна на еди кой си телефон, на еди коя си фирма и да кажа, че съм го монтирал и никога повече не съм го свалял, за да дойдат вкъщи и видят, че не работи, за да ми уважели гаранцията. Така каза една лелка и ми намигна свойски.
От няколко месеца се опитвам да изповядвам непукизъм, с броене до 10, тих тон и преглъщане на мигновено появилите се на езика ми реплики, така и направих - ОК и си тръгнах. Надявам се домашните ВиК детективи да работят и в събота.
Тръгнах към 2-рата дестинация - кв. Разсадника, за да върна едно дистанционно за приемник за цифрова ТВ. Още ме е яд, че ме набутаха да го купувам и после видях, че приемникът съм можел да го взема по-евтино от другаде... Дистанционното е второ поред сменено. Първото както си седя на масата, замириса на топло и почти се запали - батериите пареха. Странно, но след миризмите на изгоряло и не работеше. Второто, вчера сменено - оказа се, че не му работи най-важния бутон - "меню".
Офисчето бе навряно в средата на софийски панелен комплекс, с размер на малък град. Обикалях 30 мин. в квартал, в който никой не знаеше къде живее и че блоковете имат номера. Зарязах колата. Пеша, обикаляйки в кръг около всеки блок, изчитайки нарисувани много човешки истории и мисли, но без търсените номера, намерих целта - името на късния офис на доставчика бе на едно мъничко звънче на вход. Влизам и тръгнах по етажите, четейки всички надписи по врати. Стигнах до 8-ми етаж, нямаше такъв звънец/табела на никоя врата. Бях на прага да звъня на всеки апартамент и да изваждам заредено дистанционно. Слизам по стълбището обратно и срещам техник с тематично облекло - "къде ви е **** офис?"
Влизам в офисът и докладвам за проблема си. Викат техник и ми носи едно дистанционно, вероятно извадено от Марианската падина. Мръщя се и искам по-запазено - аз връщам такова като ново, на няколко месеца, без драскотина. Усещам напрежение, но моето струи повече. Тръсва ми се мръсен кашон и вътре пълно с дистанционни - обелени, начупени и прашасали. С погнуса рових, извадих и позабърсах с пръсти едно. Техникът хитро извади телефона си и погледна през камерата му дали свети инфрачервения светодиод, очаквайки тайно възхита от технологичната идея. Не уцели публиката... Питах го - може ли да го тествам на приемник - нямало такъв модел "сега". Тръгвам си.
По пътя си викам - чей да измием варела, така и така не дават да вали тия дни дъжд, сняг, лед (че и от трите съм си патил). Отбивам на ОМВ и плащам четки. Нареждам се първа кола и зачаквам. Още изчаквам. Трета песен върви. Зад мен спря дърто Субару. На човекът му се говореше. На мен - не. Дойде при мен и с неохота пуснах стъклото и получих риторичен скучен въпрос - "Ще дойде ли някой?" Погледнах го с най-празният поглед. В този миг дойде и колата на човека. ТУП отзад. Оня скочи, погледна опрените брони и се почна да обяснява каква скапана вечер имал. Броих за пореден път до 10 и отново си казах - той без да иска. Слязох и тихо му казах - "Чуйек, седни си в колата, дръпни скапаната ръчна и там стой". Огледах си бронята отзад и си седнах пак да броя.
Отидох в бензиностанцията, защото наближаваше 15-та минута. Всички вътре тръгнаха да търсят "Боби". Боби се появи от нищото след още 2-3 мин, псувайки "Защо Колежката". Това точно, докато отивах да си искам парите, чудейки се как да изкарам първа кола... Така се въртяхме двамата в кръг 2 пъти около бензиностанцията. Не установих броенето помага ли, или просто дава време да се случат други неща, за да превключиш.
Прибрах се след 3 часа.
Сипах пиене и седнах пред ТВ
Дистанционното не работи.