Защо сме по-зле от 'западняците'
Публикувано: 11 дек 2013 21:56
Снощи се прибрах от едно бързо ходене до Кембридж, и видяното там ме наведе на няколко мисли и размишления...
Няколко думи за градчето - около 120х.човека. Издържа се/съществува заради студентите... Ниски сгради. И много история.
Първо наблюдение:
Кеймбриджския университет е нещо много общо. Представлява около 30 отделни колежа.
Всеки със своя насоченост. Но с доста добър обмен на информация между колежите. Включително възможността един колеж да препоръча на друг даден студент, който според тях не е подходящ точно за тях, но има потенциал да стане много добър студент в другия колеж.
Едно просто сравнение - във Варна (официално около 400х.човека) има 4 университета и висше училище (поне за тях се сещам) : Технически, Икономически, Медицински, Свободен, Морски
И тези 5 висши заведения не само не си обменят информация, но и се конкурират жестоко... Разединени...
Второ наблюдение:
В разговор с местни жители те споделиха, че града практически се издържа от студентите и туристите, които са дошли да видят студентския град.
Въпреки голямата зависимост от студентите, колежите съвсем не се притесняват да имат НУЛЕВА година за някоя специалност, ако сметнат, че явилите се кандидати не са подходящи за тях.
И приема е изключително малък и специализиран - в специалността, където кандидатства сина миналата година е имало двама (2) приети...
В противоречие с приема в нашите учебни заведения : преди месец в училището на сина се появили емисари, които агитирали - всеки с бележките си от 11 клас може да подаде документи в доскоро елитно висше учебно заведение, и ще бъде записан автоматично в исканата от тях специалност...
Трето наблюдение:
Традицията там се спазва от векове. Тук се сменя през всеки избори....
Четвърто наблюдение (но не маловажно):
Освен от изумителните колежи (като сграден фонд и поддръжка), останах изключително изумен от местна книжарница...
Съвсем не знам дали е нещо уникално за града - просто влязох в първата ми попаднала. Външно, като сравнително малък магазин.
Вътре - с размери на хипермаркет... И това умножено по три етажа.
Навярно над 90% бе МЕСТНА литература - т.е. писана от английски автори (т.е. - адаптирана към тяхното мислене)...
Книгите - на ВСЯКАКВИ теми... От спорт, през наука, философия, психология, та до забавни жанрове.... ВСИЧКО!!!
Например една голяма секция спорт - от F1 (включително няколко различни луксозни книги за противоборството между Хънт и Лауда), през бокс, та до яхтите (там бе доста широко обхванато - от книги за възли, готварски (как и какво се готви на яхта) та до специализираните алманаси, необходими за навигацията)...
История - отдела Източна Европа бе колкото половин наша книжарница. За Либия видях около 5-10 отделни книги...
Всичкото досега - не става въпрос за някакви тънки 'тефтерчета', а сериозни книги по 400-500 страници...
Всеки се старае неговия опит да бъде полезен и на други...
Да, не са по-добри от нас нито като начин на мислене, нито като възможности....
Но са успели да създадат много по-добра организация от нашата. И тази организация ПРИНУЖДАВА всички да се съобразяват с нея...
И най-вече - да се чувстваш уютно спазвайки правилата...
Те такова спиране на пешеходни пътеки не съм виждал никъде... Не да си на бордюра до платното - видят ли че се насочваш към платното, дори и да си далеч от платното - спират и дават път.
Караш ли колело - спират и дават път (там видях хиляди велосипеди и велосипедисти, на велосипеди, от които нашенски циганин би отвърнал погнусен поглед).
За първи път виждам опашка 10 автомобила пред пешеходна пътека, които преминават един по един. Просто докато премине един автомобил, и току се показал пешеходец или велосипедист, и веднага и двете платна спират..
Уличките - доста по-тесни от нашите. Местата за спиране - още по-малко от нашите. Всеки - със свое място (явно дебело платено), обозначено с маркировка и знаци. А уличките толкова тесни, че боклукчийския камион върви с двете гуми по отсрещния тротоар, защото не може да се размине с паркираните автомобили.
Но системата работи - всичко е спокойно и всички са усмихнати и услужливи...
Ех, къде е нашата колаборативност...
И докога ще се борим един с друг, вместо да се обединим - не знам....
Няколко думи за градчето - около 120х.човека. Издържа се/съществува заради студентите... Ниски сгради. И много история.
Първо наблюдение:
Кеймбриджския университет е нещо много общо. Представлява около 30 отделни колежа.
Всеки със своя насоченост. Но с доста добър обмен на информация между колежите. Включително възможността един колеж да препоръча на друг даден студент, който според тях не е подходящ точно за тях, но има потенциал да стане много добър студент в другия колеж.
Едно просто сравнение - във Варна (официално около 400х.човека) има 4 университета и висше училище (поне за тях се сещам) : Технически, Икономически, Медицински, Свободен, Морски
И тези 5 висши заведения не само не си обменят информация, но и се конкурират жестоко... Разединени...
Второ наблюдение:
В разговор с местни жители те споделиха, че града практически се издържа от студентите и туристите, които са дошли да видят студентския град.
Въпреки голямата зависимост от студентите, колежите съвсем не се притесняват да имат НУЛЕВА година за някоя специалност, ако сметнат, че явилите се кандидати не са подходящи за тях.
И приема е изключително малък и специализиран - в специалността, където кандидатства сина миналата година е имало двама (2) приети...
В противоречие с приема в нашите учебни заведения : преди месец в училището на сина се появили емисари, които агитирали - всеки с бележките си от 11 клас може да подаде документи в доскоро елитно висше учебно заведение, и ще бъде записан автоматично в исканата от тях специалност...
Трето наблюдение:
Традицията там се спазва от векове. Тук се сменя през всеки избори....
Четвърто наблюдение (но не маловажно):
Освен от изумителните колежи (като сграден фонд и поддръжка), останах изключително изумен от местна книжарница...
Съвсем не знам дали е нещо уникално за града - просто влязох в първата ми попаднала. Външно, като сравнително малък магазин.
Вътре - с размери на хипермаркет... И това умножено по три етажа.
Навярно над 90% бе МЕСТНА литература - т.е. писана от английски автори (т.е. - адаптирана към тяхното мислене)...
Книгите - на ВСЯКАКВИ теми... От спорт, през наука, философия, психология, та до забавни жанрове.... ВСИЧКО!!!
Например една голяма секция спорт - от F1 (включително няколко различни луксозни книги за противоборството между Хънт и Лауда), през бокс, та до яхтите (там бе доста широко обхванато - от книги за възли, готварски (как и какво се готви на яхта) та до специализираните алманаси, необходими за навигацията)...
История - отдела Източна Европа бе колкото половин наша книжарница. За Либия видях около 5-10 отделни книги...
Всичкото досега - не става въпрос за някакви тънки 'тефтерчета', а сериозни книги по 400-500 страници...
Всеки се старае неговия опит да бъде полезен и на други...
Да, не са по-добри от нас нито като начин на мислене, нито като възможности....
Но са успели да създадат много по-добра организация от нашата. И тази организация ПРИНУЖДАВА всички да се съобразяват с нея...
И най-вече - да се чувстваш уютно спазвайки правилата...
Те такова спиране на пешеходни пътеки не съм виждал никъде... Не да си на бордюра до платното - видят ли че се насочваш към платното, дори и да си далеч от платното - спират и дават път.
Караш ли колело - спират и дават път (там видях хиляди велосипеди и велосипедисти, на велосипеди, от които нашенски циганин би отвърнал погнусен поглед).
За първи път виждам опашка 10 автомобила пред пешеходна пътека, които преминават един по един. Просто докато премине един автомобил, и току се показал пешеходец или велосипедист, и веднага и двете платна спират..
Уличките - доста по-тесни от нашите. Местата за спиране - още по-малко от нашите. Всеки - със свое място (явно дебело платено), обозначено с маркировка и знаци. А уличките толкова тесни, че боклукчийския камион върви с двете гуми по отсрещния тротоар, защото не може да се размине с паркираните автомобили.
Но системата работи - всичко е спокойно и всички са усмихнати и услужливи...
Ех, къде е нашата колаборативност...
И докога ще се борим един с друг, вместо да се обединим - не знам....