Страница 2 от 2

Re: История на компютрите

Публикувано: 17 фев 2013 10:21
от slowtraveler
Работих още няколко години в сферата (активно програмиране, от клиентска част, сървърна част, драйвери за непознат хардуер и отдалечени хибридни компютърни мрежи, работещи през обикновени радиостанции)... И в един момент усетих, че с над 18 часа на ден мислейки само върху програмни редове човек започва да изперква и погледа му почва да става странен :lol:
И реших да сменя работата и сферата.
Веднага се появи оферта от фирма (все още прохождаща, но с добри переспективи - същата, която години след това построи сградите, където ви е офиса), с управителите на която бяхме заедно като ученици на компютърни лагер-школи в Благоевград, състуденти, приятели, а и с тях бяхме писали заедно голям проект .
Обаче отказах, защото наистина реших да сменям сферата.
Не съжалявам.
И в момента 18г след смяната на сферата все още гледам, че колеги работят с програма, която я правих на времето (С+ и библиотека за dbase бази данни - архаична технология :lol: )...
Е - поради някаква причина не ще да работи на Windows 7 и 8, та на съвременен лаптоп се наложи да инсталирам виртуалната машина с XP (не става да я прекомпилирам със съвременни библиотеки - наистина кода е морално остарял).
Но с виртуалната машина под ХР работи все още добре и върши работа на колегите...
Писането на софтуер е начин на мислене, и нужда ЕЖЕДНЕВНО да се адаптираш и да търсиш новините в сферата...
Навярно с възрастта идва умората и мързела, и човек се изхабява и не става за писане на софтуер - лично мнение...
За идейни проекти и алгоритми - да, но не и за писане...
Извинявам се за лирическото отклонение :$

Re: История на компютрите

Публикувано: 17 фев 2013 11:54
от miroki
Като учих, ни учеха, че на средно 27-30 години и програмистът вече е стар. И не е толкова ползотворен.
А съвсем обичайно е да си мърда едното рамо и да казва нищо ми няма, нищо ми няма :)
Аз пък малко след като завърших висшето бях на толкова и хич не се хванах на C++. Въпреки, че това ми беше специалността и се насочих след няколко работи към html и php, но за около 5 години и реших че вече не ме кефи. Та смених работата преди година и половина.

Re: История на компютрите

Публикувано: 17 фев 2013 12:23
от zmiori
Офтопик:
А по една странна случайност се жених точно в тази сграда на банката - за известно време бе обреден дом...
Не знам дали е на късмет, ама се надявам - 3 години да си в трезора на банката (в самата каса/трезор държахме няколко стари мокета), и накрая да се ожениш в централната и зала :ches: :lol:
[/quote]
Офтопик:
Мълчи, мълчи че и аз там съм бракуван.

Re: История на компютрите

Публикувано: 18 фев 2013 00:42
от Proximus
miroki написа:Като учих, ни учеха, че на средно 27-30 години и програмистът вече е стар. И не е толкова ползотворен.
slowtraveler, почти си изпуснал шанса на живота си да караш служебен Кайен на SIS 8)
Действително около 20 годишна възраст се учат най-бързо и ефективно нови неща и технологии. В състояние си да бачкаш с кеф по 12 часа и нагоре (най-малкото защото нямаш семейство). Но пък после идва на помощ натрупаният опит. Но при все че често концепциите се променят примерно на 5 години, и опитът понякога става безполезен. Стандартизирането на процесите на разработката на софтуер в добрите фирми, помощният допълнителен софтуер, от своя страна те пазят от това да изтискваш силите си занимавайки се с тривиални проблеми и да работиш периодично до късно. Асоциалните гении работохолици мъчно минават през HR цедките :tmi:
Но е факт че средната възраст във фирмата в която работя е около 30г. Всички подобни се фукат в обявите си че са съставени от "млади и динамични" хора. Което е малко плашещо защото след 10г аз определено няма да се вписвам в това определение :sweat: Единият колега от сега се стяга и прави малка ферма в с. Яребична по повода :)

Re: История на компютрите

Публикувано: 18 фев 2013 09:08
от slowtraveler
Офтопик:
Proximus написа:...
slowtraveler, почти си изпуснал шанса на живота си да караш служебен Кайен ...
Хахаха - точно с този човек правехме големия проект :lol: А Кайен винаги можем да си вземем. Въпроса е - дали ни харесва...
А 'другия' човек ми беше шофьор на сватбата, която бе доста разтеглена - Варна - Търговище :lol:
Най-интересното бе, че сватбената кола бе Деу Рейсър - чисто нов...
Преди няколко седмици познат ми се обади, че въпросния рейсър се продава (в окаяно състояние, преминал от лична, в служебна кола и въртян на все по-ниско ниво в йерархията)...
Не се реших да го купя :dknow: