Дълбоководни спускания...
Публикувано: 18 фев 2012 18:29
Поради една тема в друг форум си припомних детайлите от зависимостта на мощността на атмосферен двигател в зависимост от температурата...
Та от масовото количество кислород се поразрових тук таме, и така логично попаднах на тема за водолазно дело...
И съвсем случайно прочетох историята на един изключително смел и подготвен човек, действащ в среда, доста по-тежка от тази на космонавтите. На място, където на пръстите на едната ръка се броят достигналите...(много по-малко от космонавтите).
Казва се David Shaw -австралиец, живял в Хонг-Конг. Пилот и инструктур на големи самолети (включително А-340) в Катай Пасифик еърлайнс...
И с хоби - дълбоководно спускане (малко над 5г опит). Поставил рекордите по дълбочина:
- Дълбочинно спускане с rebreather (акваланг със затворен цикъл)
- дълбочинно спускане в пещера с rebreather
- дълбочинно спускане на висока надморска височина
- дълбочинно прокарване на въже (техническа дейност)
Рекордите ги поставя на 28.10.2004г в пещерата (комина) Boesmansgat (Bushman's Hole), ЮАР - същата пещера, в която ще загине по-малко от три месеца след това - на 08.01.2005г.
Историята накратко е следната - на 28.10.2004г след сериозна подготовка Дейвид се спуска до наклоненото дъно на пещерата на дълбочина около 270м. Тръгвайки надолу по наклоненото дъно се натъква на останките на млад водолаз Deon Dreyer, изчезнал преди 10 години в пещерата при рутинно спускане до малка дълбочина - около 40-50м...
Дейвид незабавно решава да прекрати нататъшното слизане към по-голяма дълбочина и се опитва да издърпа тялото (абсолютната достигната дълбочина в тази пещера е 283 метра).
За съжаление бутилките и батерията на загиналия водолаз са заседнали в тинята и след няколко опита Дейвид започва изкачване. Достигайки повърхността първите му думи са - ще се върнем подготвени, и ще изкараме тялото на този водолаз през януари. Започва сериозна подготовка на оборудване и екип. На 08.01.2005г е планирано спускането. На място са медици с мобилна барокамера (ако нещо се обърка), полиция, полицейски водолази, родителите на загиналия водолаз с които Дейвид многократно е разговарял, и голям екип поддържащи водолази...
Плана е разработен. Съгласуван с всичките участници. Уточнени са аварийните процедури и действия на всички участници в най-малки детайли. (за това говори и факта, че Дейвид се свързва с близък приятел - свещенник, когото упълномощава да уведоми семейството му, ако нещо се случи с него)...
Спускането на Дейвид започва безпроблемно, дори леко изпреварващо графика. Достига до останките и започва работа - прерязва свързващите тялото ремъци и се опитва да го сложи в подготвената торба. Изненадващо за него тялото започва да изплува, а не да е с неутрална или отрицателна плаваемост, както може да се предположи. Дейвид вместо да се откаже от плана започва усилено да се труди за да вкара тялото в торбата. При това физическо усилие загубва концентрация и след няколко секунди - изгубва съзнание и загива...
Поддържащия дълбоководен водолаз Don Shirley - близък приятел на Дейвид достига планираните за него 220м, но не вижда връщащия се Дейв. Забелязва неподвижна светлина и продължава спускането доста под планираната дълбочина, но под 250м му имплодира поради налягането електронния регулатор на дихателната смес.. С това започва трудния му път нагоре...
Започва да изплава като се получава мехурче хелий във вътрешното му ухо, нарушавайки координацията му и по една случайност успявайки да се хване за въжето за да не се изгуби и потъне. От световъртежа започва да повръща (представете си това под вода). Изплаването му трае 12 часа... След което веднага е преместен в барокамера за още 7 часа... След няколко дни започват да прибират оборудването от пещерата, и при обирането на дълбоководните бутилки изплават телата на Дейвид и вързания за него Деон... Мисията на Дейвид е изпълнена, но с цената на живота му....
На Дон са нужни няколко месеца за да възстанови равновесието си, след което продължава водолазните си спускания, но до дълбочини до 110м (което също е доста голяма дълбочина), твърдейки, че няма разумна причина да се спускаш под 150м, като дори и 100м са 'адски голяма дълбочина'........
Разглеждайки видеозаписа от камерата на главата на Дейвид достигат до извода, че поради физическото натоварване е получил отравяне с въглероден двуокис (започва да диша плитко и често). Наистина нелепа загуба на смел, технически много грамотен и предвидлив човек..
Тогава се разрових за физиката и химията при големи дълбочини... И открих много интересни факти.
Оказва се, че диапазона , в който може да живее човек е изключително тесен...
Във въздуха който дишаме има около 21% кислород и 78% азот (останалите примеси са под 1% всеки)... Човек се нуждае от точно определен разход на кислород (гр/ч) за поддържане на жизнените функции. Също така трябва да отдели CO2 в определено количесто (грама)...
При повишаването на налягането се увеличава и количеството (грамажа) на газовете. И затова на голяма дълбочина водолазите дишат не 21% кислород, а 5-6% смес (грамажа остава приблизително същия)... Повишено количество кислород във въздуха води до кислородно отравяне (особено под 30м) - конвулсии, световъртеж, гадене, повръщане...
Освен това при повишено налягане и азота става вреден - действа като опиянява обекта. До степен, че да си хвърли дихателния апарат при дълбочинно спускане (под 40-50м).
Затова при дълбочинно спускане се използват специални дихателни смески с нисък процент кислород, и азот, като се заместват с хелий...
Обаче хелия се отделя много по-трудно от организма, затова декомпресията става по-продължителна (при спускането на Дейвид, всяка минута престой на 270м означава над 1 час увеличено време на декомпресия).
Сгъстения въздух има по-голям вискозитет и доста повече усилия са нужни за да дишаш (въздушните пътища, пригодени за атмосферно налягане стават прекалено тесни за толкова 'гъст' газ)... А трябва да дишаш дълбоко, за да отделиш СО2, който пък при дълбочина се отделя по-трудно...
Изкачването нагоре пък е изключително сложен и продължителен процес... Преминаваш през декомпресия на доста 'стъпенки', като на всяка трябва да стоиш и да чакаш понякога часове, дишайки точната смес, и следейки всички параметри на физикохимията (последната, най-дълга декомпресия от тези дълбочини е на 3м, където вече си на 'една ръка разстояние' от повърхността и може да ти изпращат топла супа и чай)...
Друг интересен факт, използван от акваланзите затворен цикъл е, че човека изразходва само 25% от вдишания кислород. И разхода не зависи от дълбочината. Затова акваланга само добавя минимални порции кислород, и отнема СО2 (е, при потапяне добавя и хелий, за да се измести азота).. Загуба на газ има само при изплаване, когато трябва да се изпусне излишното налягане... Стандартните акваланзи затворен цикъл са с бутилки 3л кислород и 3л инертен газ, а стигат за многочасово спускане...
Та от масовото количество кислород се поразрових тук таме, и така логично попаднах на тема за водолазно дело...
И съвсем случайно прочетох историята на един изключително смел и подготвен човек, действащ в среда, доста по-тежка от тази на космонавтите. На място, където на пръстите на едната ръка се броят достигналите...(много по-малко от космонавтите).
Казва се David Shaw -австралиец, живял в Хонг-Конг. Пилот и инструктур на големи самолети (включително А-340) в Катай Пасифик еърлайнс...
И с хоби - дълбоководно спускане (малко над 5г опит). Поставил рекордите по дълбочина:
- Дълбочинно спускане с rebreather (акваланг със затворен цикъл)
- дълбочинно спускане в пещера с rebreather
- дълбочинно спускане на висока надморска височина
- дълбочинно прокарване на въже (техническа дейност)
Рекордите ги поставя на 28.10.2004г в пещерата (комина) Boesmansgat (Bushman's Hole), ЮАР - същата пещера, в която ще загине по-малко от три месеца след това - на 08.01.2005г.
Историята накратко е следната - на 28.10.2004г след сериозна подготовка Дейвид се спуска до наклоненото дъно на пещерата на дълбочина около 270м. Тръгвайки надолу по наклоненото дъно се натъква на останките на млад водолаз Deon Dreyer, изчезнал преди 10 години в пещерата при рутинно спускане до малка дълбочина - около 40-50м...
Дейвид незабавно решава да прекрати нататъшното слизане към по-голяма дълбочина и се опитва да издърпа тялото (абсолютната достигната дълбочина в тази пещера е 283 метра).
За съжаление бутилките и батерията на загиналия водолаз са заседнали в тинята и след няколко опита Дейвид започва изкачване. Достигайки повърхността първите му думи са - ще се върнем подготвени, и ще изкараме тялото на този водолаз през януари. Започва сериозна подготовка на оборудване и екип. На 08.01.2005г е планирано спускането. На място са медици с мобилна барокамера (ако нещо се обърка), полиция, полицейски водолази, родителите на загиналия водолаз с които Дейвид многократно е разговарял, и голям екип поддържащи водолази...
Плана е разработен. Съгласуван с всичките участници. Уточнени са аварийните процедури и действия на всички участници в най-малки детайли. (за това говори и факта, че Дейвид се свързва с близък приятел - свещенник, когото упълномощава да уведоми семейството му, ако нещо се случи с него)...
Спускането на Дейвид започва безпроблемно, дори леко изпреварващо графика. Достига до останките и започва работа - прерязва свързващите тялото ремъци и се опитва да го сложи в подготвената торба. Изненадващо за него тялото започва да изплува, а не да е с неутрална или отрицателна плаваемост, както може да се предположи. Дейвид вместо да се откаже от плана започва усилено да се труди за да вкара тялото в торбата. При това физическо усилие загубва концентрация и след няколко секунди - изгубва съзнание и загива...
Поддържащия дълбоководен водолаз Don Shirley - близък приятел на Дейвид достига планираните за него 220м, но не вижда връщащия се Дейв. Забелязва неподвижна светлина и продължава спускането доста под планираната дълбочина, но под 250м му имплодира поради налягането електронния регулатор на дихателната смес.. С това започва трудния му път нагоре...
Започва да изплава като се получава мехурче хелий във вътрешното му ухо, нарушавайки координацията му и по една случайност успявайки да се хване за въжето за да не се изгуби и потъне. От световъртежа започва да повръща (представете си това под вода). Изплаването му трае 12 часа... След което веднага е преместен в барокамера за още 7 часа... След няколко дни започват да прибират оборудването от пещерата, и при обирането на дълбоководните бутилки изплават телата на Дейвид и вързания за него Деон... Мисията на Дейвид е изпълнена, но с цената на живота му....
На Дон са нужни няколко месеца за да възстанови равновесието си, след което продължава водолазните си спускания, но до дълбочини до 110м (което също е доста голяма дълбочина), твърдейки, че няма разумна причина да се спускаш под 150м, като дори и 100м са 'адски голяма дълбочина'........
Разглеждайки видеозаписа от камерата на главата на Дейвид достигат до извода, че поради физическото натоварване е получил отравяне с въглероден двуокис (започва да диша плитко и често). Наистина нелепа загуба на смел, технически много грамотен и предвидлив човек..
Тогава се разрових за физиката и химията при големи дълбочини... И открих много интересни факти.
Оказва се, че диапазона , в който може да живее човек е изключително тесен...
Във въздуха който дишаме има около 21% кислород и 78% азот (останалите примеси са под 1% всеки)... Човек се нуждае от точно определен разход на кислород (гр/ч) за поддържане на жизнените функции. Също така трябва да отдели CO2 в определено количесто (грама)...
При повишаването на налягането се увеличава и количеството (грамажа) на газовете. И затова на голяма дълбочина водолазите дишат не 21% кислород, а 5-6% смес (грамажа остава приблизително същия)... Повишено количество кислород във въздуха води до кислородно отравяне (особено под 30м) - конвулсии, световъртеж, гадене, повръщане...
Освен това при повишено налягане и азота става вреден - действа като опиянява обекта. До степен, че да си хвърли дихателния апарат при дълбочинно спускане (под 40-50м).
Затова при дълбочинно спускане се използват специални дихателни смески с нисък процент кислород, и азот, като се заместват с хелий...
Обаче хелия се отделя много по-трудно от организма, затова декомпресията става по-продължителна (при спускането на Дейвид, всяка минута престой на 270м означава над 1 час увеличено време на декомпресия).
Сгъстения въздух има по-голям вискозитет и доста повече усилия са нужни за да дишаш (въздушните пътища, пригодени за атмосферно налягане стават прекалено тесни за толкова 'гъст' газ)... А трябва да дишаш дълбоко, за да отделиш СО2, който пък при дълбочина се отделя по-трудно...
Изкачването нагоре пък е изключително сложен и продължителен процес... Преминаваш през декомпресия на доста 'стъпенки', като на всяка трябва да стоиш и да чакаш понякога часове, дишайки точната смес, и следейки всички параметри на физикохимията (последната, най-дълга декомпресия от тези дълбочини е на 3м, където вече си на 'една ръка разстояние' от повърхността и може да ти изпращат топла супа и чай)...
Друг интересен факт, използван от акваланзите затворен цикъл е, че човека изразходва само 25% от вдишания кислород. И разхода не зависи от дълбочината. Затова акваланга само добавя минимални порции кислород, и отнема СО2 (е, при потапяне добавя и хелий, за да се измести азота).. Загуба на газ има само при изплаване, когато трябва да се изпусне излишното налягане... Стандартните акваланзи затворен цикъл са с бутилки 3л кислород и 3л инертен газ, а стигат за многочасово спускане...