Първото ми ПТП
Публикувано: 26 ное 2008 15:05
Днес се случи първото ми ПТП, но не по моя вина, а на paci и motuL!!! Сега ще питате как така .. еми така! От голямо озъртане да намеря новия офис на ЕКОНТ, за да им пратя стикерите, сега съм с огънат преден номер.
Случката: светофар - червено. Спрели коли. Светва зелено, тръгват, аз трета кола. Втората (пежо, някъв стар пикап) тръгва и той, аз след него подавам леко газ и потеглям, обаче бях в района на адреса на новия централен офис на куриерите и се обърнах да погледна вдясно по сградите и в тоя момент "ЧУК!", цунках го онзи отзад. Не беше приятно определено. Слиза той, пускам аварийни и слизам аз. Реплики:
- "Ко напрай, бе, девойко?" - леко ядосан леко пълен чичка.
- "Извинявам се, бях се загледала настрани, че търся офиса на Еконт куриерите, тука трябва да е някъде"
Онзи си оглежда бронята. Нищо му няма. Даже и прахта не му беше мръднала. Навеждам се аз, гледам си колата - нищо й няма, като изключим, че РВ-то на номера гледа леко намръщено сега. Ония си бара ... бронята - нищо му няма. Аз го виждам това, и за да не мълчим така насред средна лента от три, му викам:
- "Като гледам освен номера ми, друго няма. Нищо Ви няма на бронята. Ама тоя пусти офис къде са го преместили тука."
Ония ме гледа странно...
- "Да знаете къде се намира? Кукленско шосе № 12 търся." - леко нагла, ама трябваше да го разсеям и да внедра в главата му мисълта "Тя е жена .. ха! Простено й е! Айде ..."
Ония се опулва и проблясва лека усмивка на лицето му. Йес, успяла съм!!!!
- "Не го знам." - промърморва и тръгва да се качва в колата си. И аз към мойта и си мисля: "Добре, че няма нищо на колите, че .. заради едните стикери да направя услуга .. ще ям дървото." Тръгнахме по живо по здраво (аз не съвсем) и хоп! червен светофар. Мааамуу ... Айде на 2 м дистанция и повече никакво оглеждане. Довечера отивам в Тракийския им офис.
Случката: светофар - червено. Спрели коли. Светва зелено, тръгват, аз трета кола. Втората (пежо, някъв стар пикап) тръгва и той, аз след него подавам леко газ и потеглям, обаче бях в района на адреса на новия централен офис на куриерите и се обърнах да погледна вдясно по сградите и в тоя момент "ЧУК!", цунках го онзи отзад. Не беше приятно определено. Слиза той, пускам аварийни и слизам аз. Реплики:
- "Ко напрай, бе, девойко?" - леко ядосан леко пълен чичка.
- "Извинявам се, бях се загледала настрани, че търся офиса на Еконт куриерите, тука трябва да е някъде"
Онзи си оглежда бронята. Нищо му няма. Даже и прахта не му беше мръднала. Навеждам се аз, гледам си колата - нищо й няма, като изключим, че РВ-то на номера гледа леко намръщено сега. Ония си бара ... бронята - нищо му няма. Аз го виждам това, и за да не мълчим така насред средна лента от три, му викам:
- "Като гледам освен номера ми, друго няма. Нищо Ви няма на бронята. Ама тоя пусти офис къде са го преместили тука."
Ония ме гледа странно...
- "Да знаете къде се намира? Кукленско шосе № 12 търся." - леко нагла, ама трябваше да го разсеям и да внедра в главата му мисълта "Тя е жена .. ха! Простено й е! Айде ..."
Ония се опулва и проблясва лека усмивка на лицето му. Йес, успяла съм!!!!
- "Не го знам." - промърморва и тръгва да се качва в колата си. И аз към мойта и си мисля: "Добре, че няма нищо на колите, че .. заради едните стикери да направя услуга .. ще ям дървото." Тръгнахме по живо по здраво (аз не съвсем) и хоп! червен светофар. Мааамуу ... Айде на 2 м дистанция и повече никакво оглеждане. Довечера отивам в Тракийския им офис.