Екстремни ситуации
Публикувано: 04 сеп 2008 00:38
31.12.1999г. Дежурен съм на връх Нова година.По онова време цялата деж. група (следовател,дознател,двамата експерти и дежурните на тел.166) се събирахме заедно да празнуваме ако обстановката позволява.Следобед,към 17.00 заваля сняг и до полунощ натрупа около 35 см.Понеже ми беше тежко от яденето,седнах на пулта да приемам обажданията на тел.166.
В 01.00ч.жена съобщи,че брат и със семейството си и още две други са закъсали в преспите към хижа Върховръх.Тъй като селото на съпругата ми (Скобелево) е на пътя за същата хижа,предположих,че при тях снегът ще е над 1 метър.
Проблемът се усложняваше и от факта,че с групата закъсали има и две деца - на 2 и на 4 год.
Звъннах в Гр.защита,но те бяха останали без високопроходима техника (имаше пострадали от пиратки на 3-4 хижи и те ги извозваха до болница.
Единствените,който имаха такива машини,бе жандармерията.Обадих се там,но се появи друг проблем: имаше БТР, но нямаше трезвени мех.водачи (все пак Нова година).
След 10мин. дежурния в жандармерията ми звънна и каза,че е осигурил един лейтенант,които ще кара БТР-а (трезвен),доктора на поделението и старшина механик ако закъса машината.
Обаче никой от тях не познава пътя.Помолих дежурния в службата да ме пусне да отида с тях (повече от 10 години пътувам по този път и го познавам основно).
Тръгнахме в 02.00 ч.
В 08.00 ч.пристигнахме при туристите ( 40 км за 6 часа). Когато скочих от машината ,потънах до кръста в сняг - 1.10 м. Групата се намираше на 3 км. под с.Скобелево.Бяха скъсали верига на една от колите и - до там.
Понеже пътя е тесен,а бетеера въобще не е маневрен,се наложи да отидем до селото за да обърне..
Прибирах се в къщи,каталясал в 13.00 ч.
На следващата година през лятото,пътувайки за Скобелево,ни настигна,същото семейство с двете деца.Жената ме позна
Вечерта ни поканиха на вилата им на х.Върховръх......то бяха едни салати,ракии....
В 01.00ч.жена съобщи,че брат и със семейството си и още две други са закъсали в преспите към хижа Върховръх.Тъй като селото на съпругата ми (Скобелево) е на пътя за същата хижа,предположих,че при тях снегът ще е над 1 метър.
Проблемът се усложняваше и от факта,че с групата закъсали има и две деца - на 2 и на 4 год.
Звъннах в Гр.защита,но те бяха останали без високопроходима техника (имаше пострадали от пиратки на 3-4 хижи и те ги извозваха до болница.
Единствените,който имаха такива машини,бе жандармерията.Обадих се там,но се появи друг проблем: имаше БТР, но нямаше трезвени мех.водачи (все пак Нова година).
След 10мин. дежурния в жандармерията ми звънна и каза,че е осигурил един лейтенант,които ще кара БТР-а (трезвен),доктора на поделението и старшина механик ако закъса машината.
Обаче никой от тях не познава пътя.Помолих дежурния в службата да ме пусне да отида с тях (повече от 10 години пътувам по този път и го познавам основно).
Тръгнахме в 02.00 ч.
В 08.00 ч.пристигнахме при туристите ( 40 км за 6 часа). Когато скочих от машината ,потънах до кръста в сняг - 1.10 м. Групата се намираше на 3 км. под с.Скобелево.Бяха скъсали верига на една от колите и - до там.
Понеже пътя е тесен,а бетеера въобще не е маневрен,се наложи да отидем до селото за да обърне..
Прибирах се в къщи,каталясал в 13.00 ч.
На следващата година през лятото,пътувайки за Скобелево,ни настигна,същото семейство с двете деца.Жената ме позна
Вечерта ни поканиха на вилата им на х.Върховръх......то бяха едни салати,ракии....
, радвам се че все още има хора на който може да се разчита в беда !!! Това което си направил е достоино за уважение и ти се възхищавам !!! 
гадна работа